Кал ревнуваше. Ревнуваше от Алекс, понеже той бе от типа момчета, които хората харесват. Кал знаеше, че Тамара мрази Алекс, задето е убил Аарън, а и дори това да не бе станало, пак нямаше да го хареса, защото бе разплакал сестра й. Знаеше това, ала то не му помагаше.
И дали Тамара наистина бе влюбена в Кал — това нямаше значение. Кал я харесваше.
Кал я харесваше и идеше да й го каже.
— Ами… — обади се Джаспър, за да наруши напрегнатата тишина, и махна към масичката с десерти. — Някой да иска шоколадова торта?
След вечеря той, все още решен да впечатли Майстор Джоузеф, запита стария маг дали би му показал как се създават силовите полета въздух, които заключват прозорци. Алекс, който бе въздушен маг, веднага предложи помощ при обучението му и каза с видимо задоволство:
— Няма да можеш да използваш информацията, за да избягаш. Това е магия за много напреднали. Освен това, дори да се измъкнеш от къщата, никога няма да успееш да напуснеш острова.
— О, не — отвърна Джаспър, — не съм и помислил да бягам.
Майстор Джоузеф го дари със снизходителна усмивка.
— Разбира се, че не си. Хайде, ела. — И той го отведе до една от залите за тренировки.
Щом двамата изчезнаха, Тамара хвана Кал за ръката.
— Хайде — изсъска тя и го извлече от столовата към салона, затвори вратата и се опря на нея. — Трябва да ти кажа нещо.
Огледа се да не би някой да ги дебне в сенките. Носеше друга пастелна рокля, беше в бледокайсиево и разбира се, с дантели.
Ето сега. Канеше се да каже на Кал, че го харесва.
Но не. Той пръв трябваше да й го каже. Понеже, ако заговореше, езикът му щеше да се върже и да се прояви като глупак. Щеше да опита да каже правилното нещо и нямаше да успее да каже нищо.
— Харесвам те! — избъбри той. — Мисля, че си хубава, и те харесвам. Винаги съм те харесвал, дори когато ти не ме харесваше. Ти си смела, умна и страхотна. Мисля, че сега ще млъкна.
Почти едновременно с него Тамара изговори:
— Под къщата има тунели.
Подът сякаш се наклони под краката му. Значи, не го бе извикала да признае чувствата си. И сега се взираше в него като в някаква непозната буболечка, изпълзяла за пръв път пред очите й.
— Тунели? — повтори тъпо той, докато лицето му пламтеше.
— С Джаспър подслушахме разговор на Хюго и Майстор Джоузеф. Очевидно доставките идват през тях, а там трупат и допълнителните си припаси. Наричат ги катакомби.
Говореше малко стреснато, като че ли бе стъписана от това, което й е казал.
— О! — рече Кал, като осъзна със закъснение за какво е жестикулирала. — Опитала си се да подскажеш думата катакомба.
— Съжалявам — каза тя, — но ако ще ги изследваме, трябва да го направим сега, докато Джаспър разсейва Майстор Джоузеф. После ще говорим.
— Готов съм — отвърна Кал, като се опитваше да се държи нормално. — Но няма нужда да говорим за това, което казах. Никога.
Анастасия се бе объркала. Разбира се. Тамара не го харесваше. Никога не го бе харесвала. Беше го вярвал само защото му се искаше да е вярно.
Тамара се подсмихна хитро и го избута към центъра на стаята. На пода бе прострян дебел персийски килим. Тя започна да го навива и така разкри тайния вход под него.
— Ела и ми помогни!
Кал отиде и коленичи до нея. Болният му крак трепереше. Няколко минути се бориха с капака, като опитваха да намерят дръжка, бутон или каквото и да било, което може да го отвори.
Накрая Кал прехапа устна.
— Нека да пробвам нещо — каза той.
Постави ръка върху капака и се замисли силно за магията на Хаоса, която владееше, за пресягането през бездната в търсене на нещо. Дивата, бушуваща празнота на елемента Хаос. Той изтегли от мрака, сякаш повдигна пушек, и го остави да изтече през ръката му. По вратата закапа чернота като мастило. Реалността под ръката на Кал потрепери, а после капакът на отвора изчезна в бездната, като разкри стълба, която слизаше надолу.
— Това трудно ли беше? — пое си въздух Тамара.
— Не — отвърна Кал и не я излъга.
Някога му беше трудно да използва магията на Хаоса, но сега вече бе като употребата на всеки друг елемент. Не знаеше дали това трябва да го плаши, или не.
Единственият проблем беше, че изчезна и част от пода и ако някой минеше по килима, щеше да пропадне в дупката. Сега обаче, след като му бяха разбили сърцето, не знаеше дали изобщо му пука.
Поне още сме приятели, каза си той. Поне щяха да си останат приятели. Завинаги.
Слязоха надолу по дългия тъмен тунел с каменни стени. Майстор Руфъс винаги го бе учил, че сам по себе си Хаосът не е зъл, а е елемент като всеки друг. Но имаше много места, където Макарите биваха убивани при раждането си, тъй като Хаосът имаше огромна разрушителна сила. Това бе причината Анастасия да премести Константин в Америка след раждането му, за да спаси живота му.