И ето как се бяха обърнали нещата.
Тамара пална светъл пламък с дланта на ръката си. Той ги водеше, а оранжевата светлина избираше завоите по коридорите и между многото стаи по тях. Повечето бяха празни. В други имаше кутии и делби, в които със сигурност смятаха да затварят елементали. В една имаше и железни вериги, които Кал разпозна — Майстор Джоузеф ги бе използвал, за да плени Аарън.
Тамара спря пред една от вратите.
— Тук — прошепна тя.
Влязоха вътре и Кал веднага видя какво е привлякло вниманието й. На стената висяха лък и стрела, както и остри копия, опрени едно в друго. Из цялата стая имаше изключително странни предмети — книги, фотоалбуми, момчешки дрехи, мебели и спортна екипировка.
Кал усети хлад в стомаха си. Тамара вдигна кинжал с инициали върху него. Дж. М.
— Джерико Мадън — каза той, — това трябва да са неговите неща.
— Но какво търсят тук?
— Вероятно Константин ги е пазил за времето, когато върне брат си — намръщи се Кал.
Трябваше да са изкарали тук двайсет години. И сега, когато тялото на Джерико бе унищожено, щяха да останат на същото място още по-дълго.
Кал се зачуди къде ли са нещата на Аарън, но не можеше да говори за това. Определено щеше да се издаде, че наистина смята да го възкреси.
Същият този Аарън, който нямаше да се смее, ако Кал му споделеше каква глупост е изтърсил.
Добре де, Аарън не беше съвършен. Можеше и да се посмее.
Кал отпъди всички тези мисли, повдигаше разни вещи и се оглеждаше наоколо. Намери няколко учебни книги и романи, а после и малка кожена тетрадка, на която нямаше нищо отбелязано. Отвори я. Почеркът изглеждаше като на тийнейджър. По краищата на страниците имаше нарисувани влечуги и други деца. За разлика от бележките на Константин, тук имаше и други неща, освен графики и експерименти.
Работя по специален проект с Майстор Джоузеф и Кон. Майстор Руфъс ми даде тази книга и ми каза да отбелязвам какво се случва. Точно това смятам да правя. Засега да бъда брат на Макар означава, че той може да те влачи където си иска. Не знам дали още ме възприемат като маг със своя сила, или просто като негова противотежест. На никого не му пука колко странно е да усещам как душата му тегли моята.
Кал вдигна книгата и с трепереща ръка я подаде на Тамара.
— Джерико си е водил дневник!
Тамара повдигна вежди и му посочи една снимка. Това беше Анастасия заедно с две момчета, облечени в бяло. Самата тя бе облечена в рокля на цветя и седеше на тревата, без да се усмихва. Тамара обърна снимката. Някой бе написал годината на гърба й.
С въздишка, понеже знаеше как свършва историята, Кал натика дневника в джоба на фланелата си, за да го чете по-късно.
— Може би вътре има нещо, което са пропуснали — каза Тамара, — нещо, което не биха искали ние да имаме, но са запазили за него.
— Като торнадо телефон? — попита Кал, като си спомни за онзи на бюрото на Майстор Руфъс, по който се беше обадил на баща си през първата си година в Магистериума.
— Твърде е хубаво, за да го повярвам — каза Тамара.
Те търсиха и търсиха, но не намериха нищо полезно. Единственото сравнително интересно бе купчината стари книги за Макарите от цял свят и техните съмнителни постижения. Някои от тях носеха имена като Сърпа на души, Качулатия ястреб, Човекогълтача, Пастта, Ваятеля на плът, Бича на Люксембург и Жътваря на лица. Тези имена очевидно бяха вдъхновили Константин за „Враг на Смъртта“. Някои твърдяха, че освен всичко друго, са открили и тайните на безсмъртието, ала очевидно не го бяха описали в книгите.
Накрая Тамара седна на един стол.
— Трябва да се върнем, преди някой да забележи, че ни няма — каза тя.
Кал кимна, като внезапно осъзна, че двамата са сами и че той току-що бе разкрил сърцето си пред нея. Нямаше го Джаспър да прави язвителни забележки, нито Майстор Джоузеф и Алекс, които да го гледат втренчено.
Само той и Тамара.
— Виж, Тамара — каза той, — всичко, което казах преди малко, беше глупаво. Сигурно си харесвала Аарън. Сигурно дори не си искала да спасиш мен вместо него. Предполагам, че много съжаляваш.
Тамара се протегна и го хвана за ръката. Не знаеше колко се е смръзнал, докато не усети топлотата на кожата й.
— Нощем се будя от мъка за това, че не можах да спася Аарън. Но изобщо не съжалявам, че те спасих, Кал.