— Наистина? — Той едва си пое въздух.
Тя приведе лице към неговото. Носовете им почти се опираха. Виждаше огърлицата от Фатима[1] да проблясва по шията й.
— Мислех, че знаеш как се чувствам.
— Как се чувстваш? — Кал се запита дали не е обречен да повтаря всичките й думи.
Тя вече бе хванала и двете му ръце и ги стискаше нервно. Очите й бяха големи, тъмни и вторачени в него.
— Кал… — прошепна Тамара.
И той я целуна. По-късно не си спомняше какво го е накарало да го направи или защо бе решил, че е добра идея. Нямаше представа кой инстинкт му подсказа, че няма да изяде шамар или дори по-лошо — Тамара да го информира, че е прекрасен приятел, но не изпитва същото към него.
Но нищо подобно не се случи. Тамара тихичко простена и се намести по-удобно, а нервното притискане на устните на Кал върху нейните се превърна в нещо друго. Нещо, което го накара да се почувства все едно сърцето му ще избухне в гърдите. Тя обхвана лицето му с ръце и целувката им продължи толкова дълго, че ушите на Кал забучаха.
Накрая се отделиха. Тамара беше поруменяла, но изглеждаше доволна. А Кал се чувстваше щастлив. За пръв път от смъртта на Аарън насам бе щастлив.
Почти бе забравил какво е усещането.
Първата ми целувка беше в крепостта на Врага на Смъртта, в стаята, пълна с вещите на мъртвия му брат, помисли си Кал. Историята на живота ми.
Това беше. И той нямаше нищо против.
— Хайде да вървим — каза Тамара, бузите й бяха избледнели до розово, — преди някой да влезе в салона и да забележи, че сме отворили тайната врата.
Кал не бе съгласен. Той смяташе, че трябва да останат и да се поцелуват още малко. Целуването бе силно подценявано удоволствие, включително от него — допреди минута.
Тамара го хвана за ръката и Кал я последва като хипнотизиран първо през вратата, а после и през катакомбите, без да я пуска. Да се държат хванати за ръце също бе изненадващо страхотно. Всеки път, когато завиеха зад някой ъгъл, тя стискаше пръстите му и така изпращаше малки светкавички нагоре по ръката му.
Трябваше да се разделят, когато стигнаха до стълбата към салона. Тамара се изкачи първа, Кал я следваше. За минути, докато чистеха стаята и я правеха да изглежда сякаш никога не са били в нея, се разсеяха. Намериха дъски и ги наредиха върху дупката така, че да може да се минава отгоре.
После се качиха нагоре по стълбите към стаите. Кал тъкмо смяташе да провери дали Тамара има нещо против отново да я хване за ръката, когато Джаспър изскочи от сенките.
— Къде бяхте? — попита той.
Кал го изгледа кръвнишки. Джаспър говореше толкова много за романтика, че човек би сметнал за нормално да има известна представа кога присъствието му е нежелано. Но той си беше дебелокож по природа, един от многото дефекти на характера му.
— Разгледахме катакомбите според плана — каза Тамара и кимна към посоката, от която бяха дошли.
В този момент Кал си спомни, че Джаспър и Тамара бяха прекарали цял ден заедно, планирайки разни неща. Заля го вълна от ревност, макар че току-що я бе целувал. Все пак Джаспър беше стар приятел на Тамара и някак си бе успял да накара предишното момиче, харесвало Кал, да се влюби в него.
Всичко това му подейства като поливане с кофа студена вода и той осъзна няколко неща:
1. Целувките създават аура на глупост, която трае около десет минути.
2. Когато аурата се бе разнесла, той нямаше представа какво означават целувките им.
3. Нямаше представа какво трябва да прави сега.
Внезапно изпита неудържимо желание да сграбчи Джаспър за яката и да го накара да изплюе всичките си романтични тайни. Преди Кал им се присмиваше, но сега бе готов да ги чуе без капка скептицизъм.
— Е, аз забавих нещата, колкото мога, но по-добре да се качите по стаите си, преди Майстор Джоузеф да забележи, че ви няма — каза Джаспър. — Намерихте ли нещо?
Тамара кимна. Тримата тръгнаха към розовата стая, като Кал се влачеше най-отзад. Да спи в същата стая го накара да се почувства странно. Спомни си как бе спал до нея на матрака в гаража на Алистър. Беше странно, но не колкото споделянето на спалнята им сега.
Тамара бе смела, красива и страхотна. Кал смяташе, че е предопределена да се омъжи за истински герой като Аарън или надменен аристократ като Джаспър. От мисълта, че тя все пак харесва него, след като бе сигурен, че е вярно, а после, че не е вярно, все още му се завиваше свят.
Той погледна Джаспър, докато си мислеше за надменните аристократи, и се настани върху матрака на пода. Тамара отиде до банята и се върна в лилава пижама, намачкана по раменете.