— Да, да — махна с ръка Джаспър, — и когато казвам, че Тамара не изпитва такива чувства към теб, не е, защото те мисля за лош човек. Просто мисля, че Тамара… ами, Кал, мисля, че тя харесваше друг, ако схващаш какво искам да кажа.
Аарън. Искаше да каже Аарън.
Кал можеше да възрази, че според Анастасия Тамара харесва него, но си представи отговора на Джаспър — че дори когато е в най-добрата си форма, Анастасия няма представа за какво говори и определено не изглежда като любовен експерт.
Джаспър се замисли.
— А ако се е мляскала с теб, вероятно не е искала да умре сама и уважава Селия твърде много, за да се метне на моя врат.
Изобщо не беше така, искаше да кресне Кал.
— Но все още мога да я помоля да ми стане гадже, нали? — рече на глас.
Все пак, дори да беше грешка, това бе от грешките, които нямаше нищо против да повтори. Няколко пъти.
— Не, освен ако не искаш да те отрежат — каза Джаспър. — Но за всеки влак си има пътници. Дори за теб е така.
На Кал му се искаше да фрасне Джаспър в лицето, което бе объркващо, тъй като все още му бе благодарен, задето бе скъсал със Селия заради него. Но с неохота установи, че съветът на Джаспър няма да подобри странното усещане в стомаха му. Всъщност той го направи по-лошо.
Следващите няколко дни минаха като на забързани кадри заради обучението по теория на Хаоса. Сутрин Майстор Джоузеф преподаваше на Кал и Алекс, а после ги оставяше да експериментират цял следобед, докато даваше уроци на Тамара, Джаспър и другите ученици.
Кал трябваше да признае, че Майстор Джоузеф е вълнуващ преподавател. Искаше от тях да опитват нови неща, да тестват нови идеи, не се тревожеше заради риска. Кал научи много неща за Хаоса — да го държи в ръката си, да го направлява, да го оформя. Научи се да призовава създания на Хаоса от бездната и да ги държи наоколо по цял ден, черни фантоми, които шумоляха в краката му и тревожеха Пакостник. Научи се да поглежда в самата бездна, място на сенки, в които колкото повече се взираше, толкова по-цветни му се виждаха, оформяйки вихрушки пред погледа му.
Вечерите прекарваха заедно. Понякога Майстор Джоузеф готвеше. Друг път поръчваше храна и някой от слугите му я взимаше. Този път ядяха вкусни панирани пилешки бутчета. Кал замислено дъвчеше кокала на едното. Злото определено предлагаше по-добра храна.
— Утре — каза Майстор Джоузеф — няма да ме има цял ден, така че бих искал вие двамата, Кал и Алекс, да се съсредоточите върху вашия експеримент. Кал, Тамара, ще дам упражнения и на вас.
Тамара срещна погледа на Кал от другата страна на масата, но той вече не можеше да разчита какво опитва да му каже тя. Вероятно искаше да каже „добре, Майстор Джоузеф няма да е тук, трябва да претърсим къщата“, но той предпочиташе „добре, него няма да го има, можем да се усамотим някъде“.
Не се бяха целували от онази нощ в стаята на Джерико, а Кал започваше бавно да полудява. Тя харесваше някой друг, бе казал Джаспър. Ако се е мляскала с теб, сигурно не е искала да умре сама. Думите му отекваха в главата на Кал.
Трябваше ли да спре да мисли за Тамара, когато бягството и животът им бяха под въпрос? Вероятно.
Джаспър намигваше и правеше знаци от другата страна на масата. След вечеря в моята стая — прошепна накрая.
Алекс ги погледна лениво. Кал никога не беше наясно колко внимание отделя Алекс на това, което правеха. Изглеждаше сякаш той си има свои грижи, заради които се заключваше в стаята си в другия край на къщата, слушаше оглушителен метъл и събираше маркови пуловери с изображения на черепи.
След вечеря тримата приятели се събраха в стаята на Джаспър. Повечето от различните плюшени и пластмасови коне бяха натикани под леглото и стаята изглеждаше странно оголена.
— Какво става, Джаспър? — попита Тамара и отпусна ръце на бедрата си.
Носеше пастелносиня рокля и косата й падаше свободно по раменете.
— Утре трябва да се измъкнем поне за няколко часа — каза Джаспър. — Ще трябва да разсеем Алекс и може би Хюго.
— Защо? — попита Кал.
— Защото трябва да проверим нещо. Майстор Джоузеф идва и си отива с елементали, но те не кацат до къщата. Видях как един от тях се приземява миналата нощ и го проследих, за да видя откъде идва.
— Така ли? — погледна го невярващо Тамара. — Защо не ни извика?
— На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата — отвърна Джаспър. — Освен това не бях подготвен и нямах време да ви извикам. Така или иначе, елементала не го намерих, но намерих нещо друго.
— Какво? — попита Кал, ала Джаспър поклати глава. Изглеждаше притеснен.