— Не сега! — Тамара хвана Кал за ръката. — Накарай ги да се върнат обратно.
Кал се загледа в празните очи на обсебените.
— Какво ви е заповядано? — попита той.
Когато обсебените от Хаоса отговориха, Кал разбра, че Тамара и Джаспър чуват само нечленоразделно ръмжене и грухтене. Ала той чу думи. Това бе езикът, който споделяше с мъртвите, езикът, който никой друг не владееше.
— Да се вдигнем — казаха обсебените, — да рушим.
— Кал? — Тамара го гледаше въпросително.
— Те са опасни — обърна се и той към нея.
— Знам, затова ги накарай да се върнат под водата.
— Моментът не е настъпил — рече Кал, — върнете се във водата и ни чакайте.
Обсебените хлътнаха под повърхността като един. Кал размишляваше. Можеше да им нареди да се унищожат взаимно. Може би ще успее да ги върне в бездната, ако отвореше портал. Но с всички тях можеше да срине дома на Майстор Джоузеф до основи. Да унищожи и него, и Алекс. Вероятно и Тамара мислеше за това.
Имаше само един проблем: Аарън.
— Трябва да предупредим някого — каза Джаспър, — трябва да се махаме.
— Контролираш ли всички тези обсебени? — попита Тамара.
Кал кимна, но усети как сърцето му се свива.
— Хубаво — каза тя и очерта план по пътя обратно към къщата. — Тази нощ бягаме. Ще вземем армията на Майстор Джоузеф със себе си. Точно така ще изчистиш името си, Кал! Никой няма да се усъмни в теб, ако спечелиш победата за Асамблеята!
За миг Кал си се представи като герой начело на армия от обсебени, на която е заповядал да коленичи пред Асамблеята. Може би наистина щяха да му простят.
Но ако си тръгнеха, губеше надежда да съживи Аарън.
И макар да бе научил много за магията на Хаоса и как да пълни душа с Хаос, не бе разбрал как може да възкреси Аарън. А щом напуснеха острова, нямаше как да го върне към живот.
Освен ако не го направеше още тази вечер.
Да се измъкне от Тамара и Джаспър бе дори по-лесно, отколкото от Алекс. Каза им, че ще загази, ако не се яви навреме, и нито Тамара, нито Джаспър се усъмниха в това.
После взе дневника на Джерико и слезе в салона да чете. Предишния ден го бе прегледал в търсене на експерименти и тайни, но сега четеше нетърпеливо. Ако Джерико знаеше нещо, което може да помогне на Кал да върне Аарън, трябваше да го намери. Докато прелистваше страниците, постепенно го обзе чувство на ужас. Накрая прочете нещо, от което кръвта му сякаш замръзна.
Няма на кого да кажа как се чувствам, но с всеки изминал ден съм по-уморен и уплашен за бъдещето. Когато за пръв път станах противотежест на Константин, това ми се стори като голяма чест, начин да опазя големия си брат. Ала никой от нас не разбираше на какво е способна една противотежест.
После Константин се научи да източва от душата ми редовно, без да рискува своята. Той ме изцежда почти до смърт, отново и отново. Връща ми само частица от собствената ми сила, колкото да остана в съзнание, но твърде малко, за да направя магия самичък. Боя се, че той ще пресуши душата ми още преди да си даде сметка за това. Някога не беше такъв, но последната година се промени толкова много, че ми изглежда като непознат. Много се страхувам, но никой не ми вярва, всички са омагьосани от чара му.
Кал прехвърли още няколко страници.
Мразя експериментите на Константин с животни, но влаченето на човешки тела от болници е още по-отвратително.
Кал с нежелание прелисти страниците. Беше като да чете роман на ужасите, но още по-страшно. Роман на ужасите, в който ти си злодеят. Аз не съм Константин, каза си той, но вече не му бе толкова лесно да го повярва. Анастасия смяташе, че той е Константин, Майстор Джоузеф — също. Тамара единствена не мислеше така. Тя вярваше, че е Кал, съвсем друг човек със своя самоличност. Аарън също бе вярвал в него.
И ето до какво го бе довело това…
Случи се нещо ужасно. Бях твърде изморен, за да донеса на Константин труп от гробищата, затова той призова въздушен елементал, който ни отведе до болницата. Кацнахме на площадката за хеликоптери и това го развесели. Помогна ми да сляза нанадолу по стълбите и за минута бе отново братът, когото помнех, онзи, който се бе погрижил за мен. Запитах защо ме е взел със себе си и той каза, че просто искал да си прекараме добре заедно. Минахме покрай моргата и слязохме по коридора в спешното отделение. Той използва въздушната си магия, за да скрие присъствието ни от сестрите. Беше зловещо да се движим сред всички тези болни хора, които не знаеха, че сме там.