Влязохме в една стая, където възрастна жена лежеше със затворени очи и тръбичка в гърлото. Очите на Кон сияеха. Разбрах какво смята да направи, ала вече бе твърде късно.
— Кон, тя не е мъртва!
— Може би в това е ключът — каза той, — полумъртва е. Може би трябва да сложиш Хаоса в някой, в когото все още трепти искрица живот.
— Остави я на мира — настоях аз, — тя е жива.
Повтарях това отново и отново, докато той не ме избута настрана и не протегна ръка към нейната. От пръстите му потече черен Хаос. Видях как тялото на жената затрепери.
Усетих стягане в гърдите. Поех си въздух и паднах на колене точно когато старицата отвори очи. Бяха празни, но в тях се завихриха цветове, както при обсебените животни. Те обаче се втренчиха в мен и помислих, че някак си ме е разпознала. Джерико, казваха очите й. Джерико.
Константин не разчита на мен само за енергия, осъзнах аз. Той използва късчета от душата ми като батерии, за да ги тика в обсебените, в тази жена, като електрически шок, който може да я върне към живот.
Не видях как жената умира. Чух недоволното възклицание на Константин, когато тя си отиде. Поредният провален експеримент. Можех само да се питам колко от душата ми е останала, след като брат ми я е разкъсал така.
Кал остави книгата. Дишаше толкова тежко, че му се бе завил свят. Думите от страницата го удряха като шамари. Знаеше, че Константин Мадън е Врагът на Смъртта, че е причинил смъртта на майка му, че е чудовище, с което Асамблеята предпочита да е в мир от страх да не започне отново война… но това бе различно. Това бе лично. Това, което бе сторил на брат си, изтръгвайки частици от душата му. Константин не го бе направил, за да спаси някого, когото обича. Не бе убил тази жена от отчаяние, а като част от експеримент.
Понеже е бил любопитен.
Понеже е бил жесток.
Константин Мадън не бе направил лошите си избори от печал. Той бе направил ужасни избори много преди брат му да си отиде. И дори Майстор Джоузеф да го е насърчавал в началото, бе се почувствал сред злото като патица в локва.
Кал отиде до прозореца, загледан в слънчевата светлина, отразена в тревата. Опасяваше се, че ще повърне. Усещаше буря в главата си. Скоро обаче се успокои и се замисли. Години наред се беше страхувал, че е твърде саркастичен, дребнав, склонен да хитрува. Беше си представял права линия от точки на черен лорд, които се трупат, като не хвърляш боклука, когато изяждаш последното парче пица и така докато накрая не поведеш армия от обсебени.
Но беше уверен, че никога не би направил това, което Константин бе причинил на Джерико. Да открадне душа от човек, който обича. Знаеше, че никога не би убил някого без причина. Ако това бе злото, нямаше начин той да стигне до него по случайност.
Може би трябваше да спре да се притеснява от това, че се превръща в Константин Мадън, и да започне да се притеснява за Алекс. Алекс, който искаше силата и не се боеше да убива за нея. Алекс, който бе готов да направи всичко, което Константин бе сторил. Алекс, който можеше да направи и повече.
Тамара и Джаспър бяха прави. Трябваше да се измъкнат оттук, и то бързо, преди Алекс да е използвал силите си, преди Майстор Джоузеф да спре да вярва в Кал и да използва Алкахеста срещу него.
Но при цялата си злост Константин бе прав за едно. Смъртта не е честна. Аарън не трябваше да умира. Ако Кал съумее да го върне към нов живот, не като обсебен, тогава от всичките ужасни експерименти, от цялата война щеше да излезе поне едно добро нещо.
Но за да го направи, трябваше да разгадае тайната. През дните, прекарани на острова, Кал бе чул за многото експерименти, които Константин бе опитал. За какво не се бе сетил?
Трябваше да има нещо, някаква тайна.
Той се замисли за дневника и как Джерико се бе видял в лицето на жената — все едно е била съживена от късче, взето от собствената му душа. В това имаше нещо, което изостри вниманието на Кал.
Константин трябваше да е направил нещо подобно, когато Кал е бил още бебе. Беше натъпкал цялата си душа в тялото на Калъм Хънт. Защо се бе получило?
Кал се намръщи и се съсредоточи.
И тогава му хрумна идея. Истинска, а не такава от типа дай да пробвате това, маже и да проработи, които с Алекс прилагаха в безплодните си експерименти.
Кал прибра дневника в джоба на якето и отиде в стаята за експерименти, където държаха Аарън. Направи точно това, което досега бе избягвал — приближи се до масата с тялото на Аарън и дръпна чаршафа, покриващ лицето му.