— Просто исках да върна Аарън — опита да обясни той, — мислех, че мога да поправя нещата.
Тамара избърса очи.
— И аз исках да го върна, да повярвам, че се е върнал, както преди, ала сега не знам…
Кал опита да се изправи край леглото. Чувстваше и двата си крака слаби, но си наложи да стане, опирайки се на рамката.
— Чуй ме, Тамара. Той не е обсебен. Откъснах късче от собствената си душа, за да го съживя. Той е Аарън. Може да говори. Спомня си. Дори това, че Алекс го е убил.
— След като ти припадна, той започна да пищи — каза просто тя, — без да спира.
— Уплашен е. Всеки би бил уплашен. Страх го е и…
— Не изглеждаше като страх — изрече Тамара с каменно изражение.
Кал не искаше тя да е права, ала усети хлад в стомаха си. Тамара рядко грешеше.
— Той е най-добрият ни приятел — потрепери гласът му, — не можех да го оставя.
— Понякога трябва да оставим хората да си отидат — отвърна шепнешком Тамара, — понякога се случват неща, които са непоправими.
— Ти смяташе, че е трябвало да оставиш Раван да си отиде. Така е казало семейството ти. Целият свят на маговете ти каза, че е умряла още щом е прекалила с огнената магия и огненият елемент я е погълнал. Ала тя помогна за бягството от затвора. Ти й се довери за това. Явно смяташ, че частица от нея е твоя сестра. Със сигурност знаеш, че маговете могат да грешат.
— Това е различно! — възрази Тамара. — Тя не е мъртва, а Погълната.
— Нима е толкова различно? — пое дълбоко въздух Кал. — Знам, че се безпокоиш заради това, което съм направил. Но хората мразят Константин Мадън, понеже е бил откачен психопат с огромна армия от зомбита, опитал да унищожи света на маговете не защото е искал да възкреси мъртвите. Всички искат това. Затова е имал толкова последователи. Защото всеки е губил някого. Защото, когато загубиш някого, изглежда безсмислено, безпричинно и тъпо, че няма отговор. Може би Константин е бил отвратителен човек, а може би и аз съм такъв. Но аз съм отвратителният човек, спасил Аарън.
— Надявам се — каза Тамара, — искам да го вярвам. Аарън толкова ми липсваше. Отчаяно исках да повярвам, че смъртта му е някаква ужасна грешка. Но ако той не е себе си, Кал, ако не се е върнал наистина, трябва да ми обещаеш, че ще го оставиш да си отиде, веднъж и завинаги.
Кал се вгледа в лицето й. Тя изглеждаше тъжна, а не обнадеждена.
— Обещавам — каза той, — никога няма да допусна Аарън да съществува като обсебен. Никога не бих го наранил.
Тамара го хвана за ръка и я стисна здраво. Беше толкова благодарен и облекчен, че искаше да я прегърне, както бе направил преди. Но не го стори.
— Ако спреш да се доверяваш на мен, Кал — каза тя, — тогава единствените хора, които ще чуваш, ще бъдат Алекс и Майстор Джоузеф. А те не са добри хора. Не ти мислят доброто. Нито на Аарън.
— Знам.
— Затова трябва да вярваш на мен. Ако ти кажа, че това не е Аарън, трябва да ми повярваш.
— Ще ти повярвам — кимна Кал. — Имам ти доверие. Ако кажеш, че това не е Аарън, ще повярвам.
— Добре — отвърна Тамара и се отправи към вратата, — защото в противен случай и аз ще спра да ти вярвам.
Кал се облегна обратно на кревата и се наведе, за да погали Пакостник по главата. Вълкът изскимтя сякаш бе разбрал какво е казала Тамара.
Когато тя си тръгна, Кал бе твърде уморен, за да се изправи отново, но и твърде разстроен, за да продължи да почива. Искаше да види Аарън, да се убеди, че той е добре, а Тамара греши, но го обземаше ужас, че може би тя е права. Ами ако Аарън не се бе върнал наистина? Ако частицата душа на Кал само бе отложила завъртането на очите? Мрачни мисли се въртяха в главата му, когато отново някой почука на вратата.
— Влез — каза той, като очакваше Анастасия да се върне с още зловещи изявления колко е велик.
За негова изненада влезе Алекс.
Носеше дори повече черно от обичайното, доколкото това бе възможно, а косата му бе оформена на шипове с гел. По ботушите му имаше големи метални токи, а училищната му гривна блестеше на китката. Някак си бе успял да натика черен камък в нея, за да покаже, че е Макар.
— Кал, приятелче — каза той, — вечерята е готова.
Кал се запита дали е мъчително да си в един и същи дом с човек, когото си убил, но е възкръснал и може би планира отмъщение. Надяваше се да е така.
— Хайде — каза Алекс, когато Кал не отговори, — недей просто да си седиш. Зомбито ти вече е на масата.
— Не го наричай така! — сопна се Кал.
Алекс само се ухили.
Кал се изправи на крака, мина покрай него и с куцукане стигна до столовата. Цялото тяло го болеше, а думите на Тамара ехтяха в ушите му, но не можеше да се крие. Не можеше да остави Аарън сам с останалите.