— После не помня нищо, докато Кал не ме събуди.
— Той лъже — каза Алекс и се протегна към чашата с кола.
— Остави го на мира! — избухна Кал.
— Кал е прав — обади се Анастасия, — ако Аарън не помни…
— Макар да би било много полезно да имаме някой, който знае какво представлява животът след смъртта — каза Майстор Джоузеф. — Представете си колко ценна би била тази информация!
— Не се чувствам добре — избута стола си Кал и стана. — Мисля, че трябва да си легна.
Анастасия също се изправи.
— Сигурна съм, че все още си изтощен. Ще те изпратя до стаята.
— Ами Аарън? — попита Кал. — Той къде ще спи?
Опита да запази тона си спокоен, тъй като си представяше как Майстор Джоузеф казва на Аарън, че ще спи в стаята за експерименти или ще го затворят някъде.
Нещата не трябваше да се случат така. Възкръсването на Аарън трябваше да оправи нещата. Смъртта на Аарън бе моментът, в който всичко се бе объркало. Кал беше разкрит, че носи душата на Врага. Бяха го хвърлили в затвора, повечето хора, които обичаше, го мразеха. Частица от него бе очаквала светът да се оправи в мига, в който Аарън отвори очи.
Това очакване се бе оказало детинско.
— Има стая, която се свързва с твоята — каза Анастасия. — Джерико спеше там понякога. Аарън може да я използва, нали?
Тя погледна към Майстор Джоузеф. Погледът му в отговор бе неразгадаем, но очите му блеснаха по начин, който никак не се хареса на Кал. Сега, когато бе успял да възкреси Аарън, дали все още щеше да е нужен на Майстор Джоузеф, или той щеше да прецени, че силите му ще са по-полезни без самия Кал да е наоколо?
— Разбира се — отговори Майстор Джоузеф, — само ще трябва да позабършем праха.
Оказа се, че има много прах за бърсане. Анастасия използва въздушната си магия, за да свали по-голямата част от завивките и пердетата, от което всички се закашляха. Джаспър се извини и каза, че трябва да види как е Тамара, макар Кал да подозираше, че той просто иска да избегне прашните облаци.
Когато най-после убедиха Анастасия да си тръгне, беше ясно, че нито Джаспър, нито Тамара ще се появят. Вероятно бяха в стаята на един от двамата, говореха за възкресението на Аарън и какво означава то. Вероятно говореха и за Кал. Опита се да си втълпи, че всичко е наред и няма причина да ревнува, но все пак ревнуваше.
Аарън легна на кревата, върху завивките, и се загледа в тавана, обхванал с ръце раменете си като че ли му е студено.
— Искаш ли да поговорим? — попита Кал. Беше му неловко.
— Не.
— Виж — каза Кал, — ако си ми ядосан…
Някой почука на вратата. Тя се отвори бавно и в стаята влезе Тамара. Беше с лавандулова рокля, на която не си бе направила труда да откъсне дантелата. Изглеждаше красива, както би била на градинско празненство.
Кал премигна от изненада, че я вижда.
— Аарън — каза тя, — радвам се, че се върна.
Аарън бавно се изправи и погледна Тамара. Очите му не се въртяха. Не беше обсебен от Хаоса. Кал обаче виждаше как Тамара потръпва всеки път, когато го погледне. Това е просто Аарън — искаше да извика Кал. Той е травмиран. Едва ли е лесно да се върнеш от мъртвите. Искаше му се Тамара да проумее всичко това. Виждаше, че тя се опитва.
Тамара седна до гардероба и събра ръце в скута си.
— Съжалявам, че се държах грубо — каза тя, — не знаех какво да мисля.
— Помня, че плака… — каза Аарън. — Когато умрях.
— О! — Тамара едва преглъщаше.
— И изблъска Кал от пътя на Алкахеста — продължи Аарън. — Вместо него той удари мен.
— Аарън! — ахна Тамара.
Сърцето на Кал се сви в гърдите му. Спомни си думите на Джаспър.
Мисля, че харесваше някой друг, ако схващаш какво искам да кажа.
Спомни си как се бе почувствал, когато Тамара му каза, че никога не е съжалявала, задето го е спасила.
— Не можеше да спаси и двама ни и взе мигновено решение — каза грубо на глас. — Остави я, Аарън.
Аарън кимна. Кал усети слабо облекчение. Това бе повече в стила на Аарън.
— Не съм ядосан — каза той, — нито на Тамара, нито на теб, Кал. Просто се чувствам сякаш трябва да се съсредоточа наистина силно, за да се събера цял. Сякаш единственото, което искам, е да легна, да затворя очи и всичко да е тъмно и тихо.
— Това е нормално — каза Кал, като говореше бързо от притеснение, — просто трябва да свикнеш, че си отново жив.
— Предполагам, че хората могат да свикнат с всичко — кимна Аарън.
— Невероятно е — прошепна Тамара — да си седиш тук и да те слушам как говориш!
— Ще бъда пример — каза Аарън. — Майстор Джоузеф ще използва Кал и мен, за да им покаже, че може да победи смъртта.