— Възможно е — отвърна Кал.
— Трябва да бягаме — каза Аарън, — те искат да ни използват, ала няма да се поколебаят да ни наранят.
— Ще избягаме — рече Тамара — всички заедно. Трябва да стигнем до Магистериума.
— Защо там? — погледна я изненадан Аарън.
— За да ги предупредим — обясни Тамара. — Трябва да знаят какво е замислил Майстор Джоузеф. Какви са слабостите му.
— Няма да сме в безопасност в Магистериума — рече Аарън, — просто ще бъдем изложени на друг вид опасност.
— Но ако не ги предупредим, те ще бъдат в опасност — отвърна Кал.
— И какво от това? — попита Аарън.
Тамара кършеше ръце в скута си.
— Говорим за приятелите ни — каза тя, — Магистериума, хората, които познаваш. Майстор Руфъс, Селия, Раф, Кай, Гуенда…
— Не ги познавам много добре — отвърна Аарън.
Не изглеждаше да е ядосан, по-скоро далечен. Уморен и далечен, какъвто никога не бяха го виждали преди.
Тамара избута стола си назад.
— Трябва да си лягам… да спя — каза тя и тръгна към вратата.
Спря се и взе една книга от гардероба. Дневникът на Джерико. Кал се зачуди за какво й е. Тъкмо се канеше да я попита, когато Аарън заговори отново:
— Всички ние рано или късно ще умрем, но не виждам с какво ще помогне, ако умрем за Магистериума.
Кал чу как Тамара сподавя ридание, докато завърта дръжката на вратата и излиза от стаята.
Аарън му обърна гръб и той се почувства по-уморен откогато и да било. За пръв път в живота си не искаше да говори с Аарън. Искаше да остане сам.
— Лягай да спиш — каза той на приятеля си, — утре ще се видим.
Аарън кимна и легна. Заспа веднага след като затвори очи — сякаш нямаше какво да смущава сънищата му.
След като слуша около час хъркането на Пакостник и злокобната тишина откъм Аарън — той не се въртеше и почти не дишаше, — Кал осъзна, че няма да може да заспи. Не спираше да мисли за баща си, за Майстор Руфъс и какво ще си помислят те за това, което бе направил. Искаше му се да може да поговори c тях, да потърси съвет.
Накрая стана и реши да обиколи злокобната къща с обсебени, за да си вземе чаша вода. Слезе надолу по стълбите към кухнята.
— Кал? — прошепна глас.
Тамара излезе от сенките. За миг той си помисли, че не е възможно да е реална. Но после видя колко уморена изглежда и осъзна, че не си въобразява.
— Не можах да заспя — рече тя, — седях в тъмното и се мъчех да проумея какво трябва да направя.
Носеше дрехите, с които бе пристигнала. Той погледна към пижамата си и после обратно към нея, озадачен.
— Какво имаш предвид?
— Каза, че ако съм права, ще го оставиш да си иде — каза Тамара. — Обеща ми.
— Но е твърде скоро! — Вярно бе, че Аарън се държеше странно, но може би някаква част от него все още бе затворена в смъртта. — Ще се оправи. Ще видиш. Знам, че тази нощ се държа странно, но той току-що се върна. Понякога говори като себе си.
— Не е вярно, Кал — поклати глава Тамара. — Нашият най-добър приятел Аарън никога не се държеше така.
— Той бе убит, Тамара — поклати глава Кал. — Няма как да се върне усмихнат и засмян!
— Не съм и очаквала да е перфектен — изчерви се тя.
— Сериозно? Защото на мен така ми звучи — отвърна Кал. — Мислиш, че или ще бъде същият като преди, или че е повреден. Но не каза нищо за това, че може да е различен или травмиран. Нямаше да се съглася да дам обещанието си при такива условия.
— Кал, начинът, по който говореше за другите хора… — поколеба се тя. — Сякаш не го интересува. Но Аарън никога не беше безразличен.
— Дай му няколко дни — каза Кал, — ще се оправи.
Тамара се протегна и докосна Кал по лицето с дланта на ръката си. Той усети меките й пръсти върху бузата си и потръпна.
— Добре — каза тя, но изглеждаше невероятно тъжна, — да изчакаме още няколко дни. По-добре е сега да поспим.
Кал кимна. Той напълни чаша с вода и се качи обратно нагоре по стълбите.
Докато учеше в Магистериума, можеше да различава доброто от злото, включително кога е постъпил правилно. В затвора всичко това му се беше изплъзнало. Може би защото Аарън бе неговият морален компас. Не искаше да вярва, че у приятеля му има нещо сбъркано, което не може да бъде поправено. Искаше той да е добре не само защото бе най-добрият му приятел, а защото ако Аарън не бе добре, и Кал не бе добре.
Ако Аарън не беше добре, значи Кал бе точно това, от което всички се бяха страхували през цялото време.
Върна се в стаята на Константин и този път насила успя да заспи.
Събуди се сякаш след няколко мига от взрив. Скочи от леглото и отиде до прозореца. Навън ръмжаха камиони, а звукът бе почти заглушен от крясъците.