Първата му мисъл бе, че от Асамблеята са дошли да ги арестуват и в този момент страхът се бореше с облекчението.
Майстор Джоузеф се появи на верандата, сложил сребърната маска на Врага на Смъртта. Без никакво усилие полетя във въздуха. Под него, на стълбите на верандата, Кал видя други фигури — Анастасия по бяла нощница и настръхналия Алекс.
— Намерете ги! Намерете и двамата! — изкрещя Майстор Джоузеф.
Тогава Кал осъзна какво става. Кой бе предизвикал шумотевицата.
Тамара и Джаспър. Те бяха избягали.
Без него.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
КАЛ СЕ ХВЪРЛИ към прозореца и започна да драска по него, преди да си спомни, че е направен от някаква въздушна магия.
Без да му мисли, той призова пламък от ръката си. Пакостник се разлая, но Кал не му обръщаше внимание. Главата му сякаш беше кошер с пчели, които жужат толкова силно, че той не може да мисли. Магическият пламък започна да разяжда прозореца, но работеше твърде бавно, а Кал нямаше време да чака.
Призова Хаоса. Той бързо се появи в ръката му, мастилена панделка от празнота. Кал почувства колко е гладен и как се опитва да издърпа нещо от самия него. Не ти е останала достатъчно душа за това, надигна се една мисъл над жуженето, но нямаше значение. Запрати Хаоса към прозореца.
Той започна да поглъща въздушната магия, стъклото и рамката отвъд. На Кал не му пукаше. Когато излезе от прозореца и се качи на покрива, върху къщата вече се бе образувала огромна дупка.
Видя, че в далечината нещо гори.
Стигна до края на керемидите, спря и се съсредоточи в призоваването на въздушна магия около себе си. Олюля се и за миг се уплаши да не падне в тревата, но магията удържа и той започна да кръжи във въздуха. Пакостник бе на покрива зад него и лаеше бясно. Кал се обърна да го погледне и видя, че още два от прозорците в къщата са разрушени. Изглеждаха като изгорени, а дървените рамки пукаха от искри.
Кракът на Кал му даваше причина да се упражнява на тази магия, но тъй като Магистериумът бе пещерна система, а у дома имаше съседи, никога не бе летял наистина. Да кръжиш леко бе едно, но тук горе във въздуха, високо над земята, както си беше мечтал, усещането беше различно. Трябваше да поддържа стабилна концентрация.
Погледна към огъня напред. Не е естествен пламък, осъзна Кал, а елементален. Докато гледаше, видя как нещо се плъзга над един от хълмовете на хоризонта.
Огромна змиевидна панделка от пламък мина зад хребета на хълма. Елементалът се надигна като кобра, а от краищата му започна да капе огън. Кал си спомни как я бе видял в Паноптикона, докато бягаше с Джаспър.
Раван. Сестрата на Тамара. Това означаваше, че Тамара я е призовала. Тамара е планирала бягството по-дълго от един ден и една нощ. Беше го планирала още когато Кал я бе целувал в тунелите. Той мислеше, че възкресяването на Аарън е причината да спре да му вярва, но явно се беше случило по-рано.
Защото ако му бе вярвала, щеше да сподели, че поддържа връзка с Раван — а тя не го бе сторила. Осъзнаването на всичко това натисна гърдите му като тежък камък.
Въздухът се размърда под него и концентрацията му се наруши. Майстор Джоузеф изстреля залп от ледена магия към Раван, но тя го избегна с пушек и съскане.
Кал долови презрение в този съсък. Огън избухна по очертанията на хълма. Стори му се, че през подскачащите оранжеви пламъци вижда две малки фигурки, които бягат.
Тамара се бе доверила на Джаспър, а не на него. Напускаше Кал и го оставяше в къщата заради това, което бе казала в неговата стая. Бе заложила целия си живот, че той не е Врагът на Смъртта, но той беше.
Чак сега, докато кръжеше над горящия пейзаж, Кал осъзна колко важно е било винаги за него Тамара да му вярва.
От надигащата се болка се почувства сякаш се дави.
Майстор Джоузеф крещеше, а тъмните фигури долу обстрелваха Раван с магии. Тя обаче бе бърза и умна и избягваше всичко, което запращаха по нея.
Кал вдигна една ръка. Помнеше лабиринта от пламък, как се бе изгубил в него, докато не осъзна, че собствената му магия на Хаоса може да изсмуче кислорода от всичко, да потуши огъня. Можеше да убие Раван. В този миг знаеше, че е способен да го направи.
— Кал!
Беше Аарън, стоеше на покрива, хванал яката на Пакостник. Беше бос, а някъде бе намерил риза, с която да замени горнището на униформата си. Изглеждаше блед в тъмното.
— Пусни ги.
Долу камиони обикаляха поляната пред дома на Майстор Джоузеф. Никой шофьор не искаше да приближи до Раван да не би резервоарът му да избухне.