— Но…
— Това е Тамара! — каза Аарън. — Мислиш ли, че Майстор Джоузеф ще й прости, че е избягала? Няма.
Кал не мръдна.
— Ще я убие — каза Аарън, — а след това ти ще се чувстваш зле. Влюбен си в нея.
Кал сведе бавно ръка, кръжейки ниско над покрива. Аарън се протегна и го хвана за ризата, после го дръпна към керемидите. Падна наполовина върху Пакостник и едва не събори Аарън. Когато се изправиха, Кал вече не виждаше бягащите фигурки на Тамара и Джаспър.
Горещи сълзи пареха в очите му, но той ги преглътна.
— Тя ме остави.
Аарън се изправи и се отдръпна, после слезе надолу по керемидите, следван от Пакостник.
— Остави и двама ни, Кал.
— Да, така си е.
— Тя искаше да предупреди Магистериума — продължи Аарън. — За нас е по-добре да не ходим там.
Кал внезапно осъзна кое е странното в думите на Аарън.
— Защо така внезапно намрази хората в Магистериума?
— Не съм ги намразил — отвърна Аарън и погледна към мястото, където вероятно се разгаряше битката, — но ги виждам по-ясно, отколкото преди. Те искаха само това, което могат да извлекат от нас, Кал. А вече не могат да извлекат нищо от мен. Ще искат да те накажат, защото доказа, че грешат. Те никога не са допускали, че Константин наистина може да възкреси мъртвите.
Кал се загледа в него, като опита да разгадае нещо в изражението му, в погледа на зелените му очи, но този Аарън бе неразгадаем. В допълнение към това бе изключително зловещ.
Но той отскоро се върна сред живите, напомни си Кал. Може би смъртта не те пуска веднага и замъглява всичко. Може би по някое време сянката й избледнява.
— Смяташ ли, че постъпих правилно, като те възкресих? — След като попита, Кал направо остана без дъх, преди да чуе отговора.
Аарън издаде звук, който бегло напомняше въздишка, като шумолене на листа, разлюлени от вятъра.
— Знаеш, че вече не съм Макар, нали? Вече дори не съм маг. Тази част от мен си е отишла и усещам всичко… как да ти го обясня… Сиво. Монотонно…
На Кал му прилоша. Беше наясно, че Алекс е откраднал силите на Макар от Аарън с Алкахеста, но не и че Аарън вече няма да притежава никаква магия.
— Това може да се промени — каза отчаяно той. Нямаше представа какво ще прави без Аарън, в какво би се превърнал без него. — Може да се почувстваш по-добре.
— Трябва да попиташ себе си дали си доволен, че ме съживи — каза Аарън с крива усмивка. — Маговете никога няма да ме приемат обратно, а знам, че ти не би искал да останеш тук, с Майстор Джоузеф.
— Няма какво да се питам — каза яростно Кал, — радвам се, че те върнах.
Пакостник излая при тези думи и провря нос между тях. Аарън се протегна да погали вълка и Кал усети как напрежението в гърдите му се отпуска. Ако имаше нещо сбъркано в Аарън, Пакостник би го надушил, нали така?
Майстор Джоузеф се появи пред очите им, следваха го фаланга от обсебени и няколко дузини магове. Вървяха обратно към къщата. Когато учителят видя Кал и Аарън на покрива, с дупката от Хаос под тях, за момент изглеждаше, че ще избухне, но после изражението му омекна.
— Радвам се, че вие двамата не хукнахте с тях — извика Майстор Джоузеф.
— Не са ги поканили — изсмя се зад гърба му Алекс.
— Когато Асамблеята разбере каква сила сте отключили, всичко ще се промени — каза Майстор Джоузеф.
Кал се запита дали ще е така. Родителите на Тамара бяха в Асамблеята. Щом тя бе ужасена, сигурно и те щяха да бъдат ужасени, ако не и нещо повече.
И той само кимна.
— Влезте вътре — хладно каза Майстор Джоузеф. — Да поговорим.
Кал отново кимна, но не влезе вътре. Остана на покрива, докато слънцето не се издигна в небето. Аарън остана с него.
Когато слънчевата светлина оцвети миглите му в златно, той се обърна към Кал.
— Как го направи? Можеш да ми кажеш.
— Дадох ти късче от моята душа — отвърна Кал, като гледаше Аарън право в очите, за да види реакцията му. — Затова никога не е проработвало преди. Константин Мадън никога не би опитал подобно нещо. Никога не би жертвал част от силата си.
Аарън кимна и замълча.
— Мисля, че го усещам — каза накрая той. — Част от мен, която не е моя.
— Затова не може да проработи както те се надяват — продължи Кал. Беше му неудобно да говори за разменени души. — Не мога да използвам късчета от душата си, за да възкресявам хората. Тя не е… безкрайна. Накрая ще свърши.
— И тогава ще умреш — довърши Аарън.
— Така мисля. Затова смятам, че Константин е държал брат си около себе си, за да използва душата му. Прочетох и дневника на Джерико…