Майстор Джоузеф се облегна на стола си.
— Времето настъпи — каза той и погледна към Кал. — Трябва да обясниш как си успял да възкресиш Аарън от мъртвите.
— Добре — каза Кал, — но няма да ти хареса.
— Само кажи истината, Кал. — Майстор Джоузеф явно целеше да го успокои, но напрежението в гласа му личеше. — И всичко ще бъде наред.
Но не можеше да бъде наред. Кал видя как изражението на Майстор Джоузеф става мрачно, докато му обясняваше как е откъснал парче от душата си, за да го постави в тялото на мъртвия си приятел. Аарън, който вече бе чувал всичко това, се загледа през прозореца, където няколко обсебени животни душеха тревата.
— Това ли е истината? — попита учителят, когато Кал завърши разказа си, а Алекс го зяпаше невярващо. — Цялата истина?
— Това е нелепо! На кой би му хрумнала подобна идея? — възпротиви се Алекс.
— Взех идеята от дневника на Джерико — обърна се Кал към Майстор Джоузеф. — Ти си знаел… знаел си какви ги върши Константин. Късал е парчета от душата на Джерико в опит да съживи мъртъвците.
Майстор Джоузеф се изправи, скръсти ръце зад гърба си и закрачи напред-назад.
— Подозирах — каза той, — надявах се да не е вярно.
— В такъв случай вече си наясно — обади се Аарън, като премести погледа си от прозореца, — че това не е нещо, което Кал може да направи отново.
— Налага се — повиши тон Майстор Джоузеф. — Ако Анастасия не успее да ги спре, твоите приятели ще стигнат в Магистериума и ще разкажат истината на Асамблеята. Надяваме се там да бъдат възприемчиви и да осъзнаят гения ти. Но ако не стане така, войната ще ни връхлети. Трябва да възкресим Дрю преди това да се случи.
— Да възкресим Дрю? — ахна Алекс. — Не си споменавал нищо такова!
— Споменавал съм, разбира се — сопна се Майстор Джоузеф. — Да съживим Аарън бе едно, тялото му беше при нас, но ако Кал може да връща души, преминали в отвъдното, Асамблеята ще се предаде. Всички ще се преклонят пред такава сила.
— Днес Асамблеята, а утре целият свят — веселяшки каза Алекс. — Апетитът идва с яденето.
— Но това е невъзможно! — възкликна Кал. — Не ме ли слушахте? Не мога да продължа да късам от душата си. Ще умра.
— Каква трагедия! — саркастично отбеляза Алекс.
— Ти би убил Константин Мадън — каза Аарън.
— Вярно е — рече Майстор Джоузеф и погледна към Кал по начин, който му напомни за първата им среща. Дрю вече беше умрял, а изражението по лицето на учителя бе смесица от ненавист към Калъм Хънт и копнеж към душата на Врага, пленена в тялото му. — Затова ни трябва някой на мястото на Джерико.
И той се обърна към Алекс.
Кал определено не възнамеряваше да съживи Дрю.
— Ъх… Първо ще ти трябва тяло и някаква следа от душата на Дрю. Искам да кажа, че в тялото на Аарън имаше останала частица от него.
Аарън си седеше съвършено неподвижен. Кал се запита какво ще последва от това. Тревожеше се, че от целия разговор приятелят му се чувства все по-зле заради възкръсването си. Кал се надяваше да не е така. Аарън трябваше да е оптимистично настроен. Доколкото бе възможно в момента.
— Разбирам това — каза нетърпеливо Майстор Джоузеф.
— Хубаво — каза Кал, — защото това е всичко. Ще помогна, но магията ми наистина е отслабнала, след като възкресих Аарън.
— Магията ти проби дупка в стената на къщата — възрази Алекс. — На мен ми изглежда същата.
Кал кимна тъжно, като нарочно преувеличи жеста.
— Не исках да правя това, но изгубих контрол. Не бих искал да нараня Дрю, стана случайно.
Алекс го погледна злобно, но Майстор Джоузеф, изглежда, му повярва.
— Да, виждам, че това би могло да бъде проблем. Алекс, чу какво каза Кал. Сега трябва да повторим този експеримент. Ела.
Алекс изглеждаше истински разтревожен. Кал предполагаше, че да откъсне парченца от душата си не бе нещо, което той би искал да направи, но не изпита дори капка съчувствие.
Майстор Джоузеф щракна с пръсти в посока към другите магове, от което се подразбираше, че са слухтели.
— Хайде да вървим — каза той на Алекс със заплашителен тон, явно бе готов да го завлече насила в стаята за експерименти.
Кал махна с пръсти на Алекс, доволен от себе си и света поне за малко.
— Късмет! — викна той подире им.
Алекс дори не го погледна. Изглеждаше твърде уплашен.
Аарън намери полупразна чаша с кафе, оставена от някой маг, и я вдигна към устните си. Кал го гледаше и осъзна, че очаква Аарън да поиска да тръгнат подир Алекс, да настоява да го спасят.
— Алекс е причината да умреш — каза Кал заради въображаемото възражение. — Не ми пука какво ще му причини Майстор Джоузеф. Трябва да останем тук и да закусим. Не ми пука, дори да разкъсат душата му.