— Добре — отвърна Аарън.
Кал взе един сандвич, оставен от някой маг. Аарън не биваше да казва това. Трябваше да каже, че Майстор Джоузеф и Алекс са от тъмната страна, но те са добрите и не трябва да се държат така.
Ала Аарън не каза нищо.
Съвсем нищичко.
Кал въздъхна и остави сандвича.
— Хубаво. Да проверим какво става.
Аарън изглеждаше озадачен, но се изправи и последва Кал. Заедно се затътриха към стаята за експерименти. Чуха сподавени гласове отвътре. Кал погледна през ключалката. Това обаче се получаваше само по филмите. В истинския живот не видя почти нищо.
— Ако не можеш да намериш душата на Дрю, значи не си готов за Макар — чу той гласа на Майстор Джоузеф от другата страна на вратата. — Може би трябва да станеш съсъд за завръщането на Дрю. Може би Калъм Хънт може да вкара вътре душата на Дрю и да извади твоята.
— Аз съм Макар! — изхленчи Алекс. — Не може да направиш това!
Кал застина. Ето го истинския Майстор Джоузеф, който се мъчеше да се скрие зад скъпите си вечери и мили жестове.
— Твоите сили са откраднати, ти си посредствен — процеди Майстор Джоузеф, а гласът му трепереше от ярост. — Никога не си бил предназначен да владееш магията на Хаоса.
— Мога да се справя! — каза Алекс. — Мога!
Чу се звук от дращене.
— Само ми остави място да работя.
В този момент Кал чу тихо стенание от стаята, което звучеше като от обсебен.
— Майстор Джоузеф! — извика Кал и удари с юмрук по вратата. — Отвори!
След миг Майстор Джоузеф отвори вратата. Алекс беше на пода и изглеждаше замаян. Вътре нямаше никой друг. На масата обаче имаше труп. Кожата му бе посиняла от студ. Кал потрепери.
— Виждам, че все пак искаш да помогнеш — каза Майстор Джоузеф, — но засега сме си добре. Върни се довечера, Калъм, когато си отпочинал.
С тези думи вратата се затръшна, а ключалката изщрака.
— Е, май това беше — каза Кал.
Гадеше му се. Можеха ли да върнат Дрю? Струваше му се невероятно да успеят без тялото му. Дори обсебените носеха малка частичка от душите си, пленена в тях. Кал го бе разбрал, когато по погрешка превърна Дженифър Мацуи в една от тях.
Самият той носеше душата на Константин, в ново тяло все пак. Може би имаше начин да проработи. Той погледна към Аарън, който обаче не изглеждаше обезпокоен дали ще възкресят Дрю, или не.
Кал трябваше да направи нещо.
— Хайде — каза той на Аарън, — да минем отвън и да погледнем през прозореца.
Той си намери ботуши и палто.
— Ще го гледаме как страда? — попита Аарън, което изобщо не бе правилният въпрос. Кал не отговори.
Излязоха навън и минаха покрай няколко обсебени, които сведоха глави и простенаха, като видяха Кал.
Драматургично, помисли си Кал. Аарън им се намръщи и забърза напред с ръце в джобовете.
— Огледай се наоколо — каза Кал. — Виждаш ли? В такива неприятности се забърквам, когато не си до мен. Откакто умря, бях арестуван, измъкнаха ме от затвора, после ме отвлякоха в крепостта на Врага на Смъртта, с Джаспър, който през цялото време говореше за любовния си живот…
При тези думи ъгълчетата на устните на Аарън помръднаха.
— След това целунах Тамара, а сега тя ме мрази. Без теб не мога да свърша нищо както трябва. Ти си човекът, който ми помага да различа доброто от злото. Не знам дали бих се справил без теб.
Аарън не изглеждаше особено доволен от чутото.
— Аз не… Не мога да правя това за теб сега.
— Но трябва — настоя Кал.
Стигнаха до малка горичка. От дърветата можеха да се промъкнат до някой от прозорците на стаята за експерименти, но в момента това, което ставаше вътре, не бе така важно като случващото се между тях.
— Винаги си го правил — продължи Кал.
— Не мисля за нещата по същия начин като преди — поклати глава Аарън и вдигна рамене.
Беше студено и навяваше леден вятър, но Кал не бе сигурен дали Аарън го усеща. Не изглеждаше да му е студено.
— Добре си — каза Кал, — просто трябва да те измъкнем оттук.
— Кога ще бягаме? — попита Аарън.
— С Тамара и Джаспър опитахме да избягаме — призна Кал. — Те ни хванаха и ни върнаха, което се оказа добър вариант, тъй като Майстор Джоузеф ни каза за теб. Затова прецених, че трябва да остана, докато те възкреся.
— И Тамара и Джаспър се съгласиха с това? — Дъхът на Аарън оформяше облачета във въздуха.
— Всъщност аз не им казах…
Аарън не му се скара, както щеше да направи преди. Определено не се справяше с ролята си на морален компас, бе принуден да признае Кал.