Една от тях разкъса облаците, огромен въздушен елементал с парцаливи криле. На гърба му седеше Анастасия, а бронята й в бяло и сребристо беше изпоцапана.
Елементалът кацна на полето зад Кал и Аарън и предизвика въздушна вълна, която приведе тревата наоколо в кръг. Кал се огледа. На практика бяха в капан между Анастасия, от едната страна, и Майстор Джоузеф — от другата.
Какво ставаше?
— Калъм! — извика Майстор Джоузеф, който стигна до тях пръв.
Кал веднага забеляза две неща: че Алекс не е с него и че палтото му е изпръскано с някаква съмнителна течност.
— Моментът настъпи.
Кал се спогледа с Аарън и попита:
— За какво?
— Тамара и Джаспър успяха да стигнат в Магистериума — съобщи Анастасия. Елементалът чакаше зад нея, а повърхността му потрепваше на вятъра. — Скоро Асамблеята ще узнае къде си и какво си направил.
— Време е да се разкрием и да покажем на света какво умеем — заяви Майстор Джоузеф. — Хюго, донесе ли машината?
Хюго му подаде огромен стъклен буркан. В него се вихреше вятър от черно и сиво. Торнадо телефон, прошепна Кал на Аарън, който кимна бавно.
С рязко движение Майстор Джоузеф свали капака от буркана. Въздухът около тях се разлюля заплашително. Въздушният елементал на Анастасия нададе вик на изненада и изчезна с пукване.
Кал се приближи до Аарън, чиято коса влизаше в очите от вятъра. Движещият се въздух се разшири навън, посече клоните на дърветата и обкръжи пространството, където седяха.
— Майстор Руфъс! — извика Майстор Джоузеф. — Магове от Асамблеята! Покажете се!
Отначало сякаш гледаха стар телевизор. Постепенно образите се избистриха и Кал видя залата на Асамблеята и маговете в зелени роби вътре. Разпозна някои от тях като родителите на Тамара, както и маговете от Магистериума — Майстор Милагрос и Майстор Норт, Майстор Рокмапъл и Майстор Руфъс, с увиснали рамене и лъщящо теме.
Причината да се съберат можеше да бъде само една — да обсъдят как могат да победят Калъм Хънт, Врага на Смъртта.
Като видя учителя си, Кал усети как стомахът му се сви на топка. Но нищо не можеше да се сравни с това, което изпита миг по-късно, когато видя кой стои до Руфъс — Джаспър, в бялата униформа на Четвъртата година, и Тамара, също облечена в бяло, сплела коса на плитки. Големите й тъмни очи сякаш гледаха право в душата на Кал.
Бащата на Тамара пристъпи напред и опря ръка на рамото й.
— За последен път ти предлагаме да се предадеш, Майстор Джоузеф. Последната война ни струва много, но струва много и на теб. Ти загуби синовете си, загуби Константин, загуби пътя си. Ако отново влезем в битка, няма да има мирни преговори. Ще убием теб и всеки обсебен, когото намерим.
Кал потръпна, като се сети за Пакостник. Вълкът вероятно се криеше зад някое дърво.
— Не бъди глупав! — отвърна Майстор Джоузеф. — Говориш сякаш от позиция на силата, а всъщност ние притежаваме ключа към вечността. Всичко това е, защото Тамара и Джаспър са изтичали до вас с новините за новата ни крепост. Ако се боях да не получите тази информация, щях да им прережа гърлата, когато имах възможност.
Тамара го изгледа кръвнишки, а Джаспър отстъпи крачка назад. Майка му бе зад него, но Кал не виждаше баща му.
— Нищо не разбираш! — продължи Майстор Джоузеф. — На никого не му пука за нелепата ви война. Маговете искат да си върнат близките. Искат да живеят вечно. Единственият начин да привлечете света на маговете на ваша страна е като отречете това, което стои до мен.
С тези думи той прегърна с една ръка Аарън, който обаче се измъкна от прегръдката му.
— Кажи нещо — каза му Майстор Джоузеф.
— Нямам какво да кажа — заяви Аарън, — не съм на твоя страна.
Кал очакваше Майстор Джоузеф да се разкрещи на Аарън, за да му попречи да говори. Вместо това на лицето му разцъфтя широка усмивка.
Сред маговете настъпи мълчание. Майстор Руфъс вдигна очи. Лицето му изглеждаше състарено и сбръчкано.
— Аарън? Наистина ли си ти?
— Аз… не зная — отвърна Аарън.
Но в Асамблеята вече бе настъпил хаос. Каквото и да са казали Тамара и Джаспър, помисли си Кал, другите не са вярвали, че Аарън наистина се е върнал. Явно бяха смятали Аарън за обсебен, а Майстор Джоузеф за луд. И Кал за…
За какъв мислеха Кал?
Майстор Руфъс вече гледаше към него. В тъмните му очи имаше примирение и разочарование.
— Калъм — попита той, — ти ли го направи? Ти ли вдигна Аарън от мъртвите?
Кал погледна към краката си. Не можеше да срещне погледа на учителя си.
— Естествено, че той го направи — каза Майстор Джоузеф. — Душата си е душа. Същината й не се променя. Винаги е бил Константин Мадън и винаги ще бъде.