— Това не е вярно!
Кал вдигна шокиран очи, като осъзна кой го защити. Беше Тамара. Тя бе стиснала юмруци и не го поглеждаше, но думите бяха нейни. Дали те означаваха, че вече не вярва в това, което бе казала преди — че той наистина е Врагът? Родителите на Тамара й направиха знак да мълчи, като я издърпаха до себе си и почти я скриха от погледа на Кал, а Майстор Джоузеф изсумтя презрително.
— Постъпвате много глупаво — каза той. — Смятате, че ако ни нападнете, ще бъдем малцина, както Тамара и Джаспър несъмнено са ви докладвали. Наистина ли обаче смятате, че нямам съюзници между вас? Сред целия свят на маговете имаше хора, очакващи новината, че сме довършили делото на Константин и сме победили смъртта. Съобщенията вече са разпратени. Сигурно сте забелязали, че неколцина ваши членове липсват…
Част от маговете в Асамблеята се спогледаха. Някои погледнаха към Джаспър и майка му. До тях трябваше да е баща му.
— Няма как да спечелите — рече Майстор Джоузеф, — твърде много хора вярват в това, в което ние вярваме. Каква полза има да си роден с магията, ако ти е забранено да се възползваш от нея, ако я използваме само за да контролираме елементалите и да защитаваме от тях свят, на който не му пука за нас? Каква полза от магията, ако не можем чрез нея да разрешим най-голямата загадка на съществуването, тази, която науката никога не успя да разгадае — тайната на душата? Магове от цял свят ще дойдат на наша страна сега, когато стане ясно, че можем да възкресяваме мъртвите.
Неколцина магове започнаха да шептят в задната част на стаята и да ги сочат с пръст. Кал виждаше, че присъствието на Аарън, макар да се бе отрекъл от Майстор Джоузеф, ги е стъписало. Запита се колко от тях биха минали на страната на Майстор Джоузеф.
— Калъм, Алистър полудя от притеснение — каза Майстор Руфъс. — Ела при нас и доведи Аарън. Нека проверим тези твърдения.
— Вие за тъпаци ли ни вземате? — кресна Майстор Джоузеф към трептящия образ на маговете.
— Казахме ви — обади се Тамара, — държат го като затворник.
— На мен не ми изглежда така — измърмори маг Грейвс от Асамблеята, — а и вие участвахте в бягството му от затвора, така че сте компрометирани.
— Кал може би изпитва лек стокхолмски синдром — призна Джаспър, — ала Майстор Джоузеф го държи там като пленник, както и Аарън.
— Държиш ли момчетата в плен? — настоя Майстор Руфъс.
— Да държа Константин Мадън в плен? — усмихна се Майстор Джоузеф. — Винаги съм бил негов слуга, нищо повече. Кал, пряко волята ти ли си още тук?
Кал се замисли как да отговори. Част от него искаше да изкрещи за помощ, да помоли да ги спасят. Но не му се струваше възможно Асамблеята да успее да го измъкне, не и сега. По-добре бе Майстор Джоузеф да вярва, че са на негова страна. Ако ще има война, Кал трябваше да направи всичко възможно Асамблеята да я спечели.
Или поне си мислеше, че трябва да им помогне да спечелят.
Така или иначе, отговорът бе един и същ.
— Не — рече той и изправи рамене, — не съм затворник. Аз съм Калъм Хънт, прероденият Враг на Смъртта. Приемам съдбата си.
— Тук не ми харесва — каза Аарън.
Бяха в стаята на Тамара, където Тамара вече я нямаше, и седяха на пухеното розово легло. Стаята на Кал още беше с дупки в стените, които я правеха твърде мразовита, а никой и не помисляше за ремонт.
— Няма да е за дълго — обеща Кал, макар че плановете му за измъкване бяха много мътни.
— Предполагам, че няма да се върнем в Магистериума — сви рамене Аарън, — не и след като обяви, че си Врагът на Смъртта.
Кал обхвана с ръце коленете си.
— Мислиш ли, че бях искрен?
— Беше ли искрен? — Очите на Аарън бяха безизразни.
Кал се запита какво ли мисли. Някога можеше да отгатне много добре какво мисли Аарън, но вече не беше така.
— Ти все пак победи смъртта.
— Довечера ще узнаем какво можем да направим за теб — каза Кал, — а след това ще бягаме.
Не спомена армията от обсебени, която се надяваше да отвлече със себе си. Ако тази нощ узнаеше какво става с Аарън, щяха да могат да си тръгнат. Можеха да прекосят реката призори и Алекс нямаше да има достатъчно обсебени, за да ги спре.
Ами ако не успееше? Трябваше ли да бягат въпреки това? Дали светът на маговете би могъл да го приеме сега, особено след стореното с Аарън?
Спомни си лицата на маговете от Асамблеята и усети стомаха си като хладна дупка.
Спомни си и думите на Анастасия.
Ти си много могъщ. Не можеш да се откажеш от тази сила. Светът няма да ти позволи. Няма да разреши просто да се криеш и да си живееш. Може да се стигне до избор — да владееш света или да бъдеш стъпкан от петата на ботуша му.