Надяваше се да не е права за това, но трябваше да признае, че се беше оказала права за Тамара.
— Няма да е лесно да стигнем до стаята за експерименти — каза Аарън, — наоколо има твърде много хора. Долу е настъпил пълен хаос.
Това беше вярно, в цялата къща бе настанала суматоха. Анастасия обикаляше с младите магове да призовава елементали, Майстор Джоузеф, Хюго и още няколко магове чертаеха защитни символи в земята около къщата. На Кал му се прииска да каже нещо хитро, например че Хаос е второто му име, но това всъщност бе твърде тъжно. Той може още да беше маг на Хаоса, ала Аарън не беше. Магията му вече принадлежеше на Алекс.
— Пакостник може да помогне — каза той.
Вълкът повдигна уши, когато чу името си, и тръгна с тях надолу. Спря в основата на стълбите, присви очи и изръмжа тихо. Изобщо не харесваше това място.
— Ето какво трябва да направиш — приведе се Кал към обсебения вълк.
Докато Кал и Аарън слизаха по стълбите, Кал можеше да чуе как планът му вече работи. Пакостник лаеше и тичаше в кръг, повел маговете на лудешка гонка. Те опитваха да разберат какво го е подкокоросало, сигурни, че Асамблеята ги атакува.
Докато вълкът тичаше наоколо, Кал и Аарън влязоха право в стаята за експерименти, затвориха вратата зад себе си и я заключиха.
Чак тогава осъзнаха, че не са сами. Алекс седеше на пода с множество книги, оформящи странен кръг около него. Очите му бяха подпухнали, а кожата му изглеждаше на петна. На подвижно легло в другия край на стаята имаше странно мъртво тяло. Трупът бе на голям човек, но с лице, което напомняше гротескна пародия на детските черти на Дрю. Изглеждаше като изваяно от плът, но с нож за масло. Облеклото му бе пародия на детски дрехи — риза с конче и червени дънки. На Кал му прималя само като го видя.
— Ъмм — каза той, — извинявай. Не знаехме, че тук има някой.
Аарън само погледна мълчаливо към Алекс. По крайчеца на устните му може би танцуваше тънка усмивчица.
Алекс стана на крака и взе няколко от книгите със себе си, след което посочи Кал с треперещ пръст.
— Ти! Не обясни точно как си го направил! Излъга!
Опита да си пробие път с рамо между двамата.
— О, не! — спря го Кал с ръка на гърдите му.
Алекс беше по-висок от тях, но бе сам срещу двамата, а и Аарън беше много по-заплашителен, след като се бе върнал от мъртвите.
— Сега ще ни помогнеш.
— Нищо няма да направя, докато не ми обясниш как си възкресил Аарън! Истината, а не това, което каза на Майстор Джоузеф, за да ме измъчва.
— Казах ти истината. Просто не можеш да го направиш.
Алекс го погледна право в очите. За пръв път подигравателната усмивка бе изчезнала от лицето му. Изглеждаше искрено уплашен.
— Защо? Защо не бих могъл да го направя? Защо просто не мога да се протегна и да намеря душата му?
— Не знам — поклати глава Кал, — а и аз не направих точно това. Ние имахме тялото на Аарън. Ти нямаш Дрю. Как се предполага да намериш душата му?
Отчаяние се изписа по лицето на Алекс. Ала Майстор Джоузеф нямаше да се откаже от мечтата да върне сина си. Щеше да настоява, дори да е невъзможно.
— Значи няма надежда — каза Алекс.
— И това не знам — рече Кал. — Помогни ми за Аарън и после аз ще ти помогна с твоя проблем.
Алекс бе учил повече от него. Той бе постигнал точки на черен лорд, с които Кал се бе борил години наред. Ако имаше шанс Алекс да помогне на Аарън, рискът си струваше.
Алекс погледна Аарън и се намръщи. Аарън седна на пода, където бе седял Алекс, и взе една книга.
— Изглежда добре — изсумтя Алекс, — какво има да помагам?
— Не е щастлив — опита да обясни Кал.
— Добре е дошъл в клуба — изсумтя Алекс. — И аз не съм щастлив. Ако не успея да възкреся Дрю, яко ще си изпатя. Майстор Джоузеф все поглежда към Алкахеста.
— Може би не трябваше да му предлагаш да го използва срещу мен — отвърна Кал, без да му съчувства.
Алекс въздъхна. Нямаше отговор на това.
— Значи трябва да намерим магия, с която отново да направим Аарън щастлив?
Кал се смръщи към Аарън, който седеше на пода и прелистваше страниците на книгата, все едно не следи разговора.
— Не е точно нещастен — каза той — просто… не е на точното място. Като човек, който е взел влака до някаква гара, но е трябвало да слезе и да се върне, защото си е забравил куфара, а сега пътува в грешната посока.
— Чудно — отвърна саркастично Алекс, — сега ми стана съвсем ясно.