— С теб ли идвам?
Аарън, изглежда, бе осъзнал, че убийството на Майстор Джоузеф може да е смутило Кал. Може би и някаква част от Аарън бе смутена. Може би си спомни времето, когато никого не би убил по такъв начин, с голи ръце и без да му мигне окото.
— Разбира се — каза Кал, ала Аарън вероятно долови колебанието в гласа му.
— Добре — просто каза той.
Насочиха се към гората, следвайки пътя. Кракът на Кал скоро започна да го боли, но той не забави ход. Остави болката да се разгори. Какво като го болеше! Какво като куцукаше! Болката го караше да чувства всичко по-ясно.
Аарън вървеше до него, сякаш потънал в мислите си. Беше ужасяващо, но колкото повече време минаваше, толкова по-ясно Кал усещаше, че върви не с приятеля си, а с някой от обсебените. Дори Пакостник сякаш избягваше Аарън, като вървеше от другата страна на Кал и никога не приближаваше да го погали. Макар да бе отишъл при Аарън предишния ден, вълкът явно усещаше колко се е променил след възкресението си. Аарън наистина беше различен. Но защо бе станало така?
Поне вече бяха близо до водата. Кал чуваше как вълните мият брега. И тогава внезапно шумът бе заглушен от ръмжене на двигатели. По пътя се зададоха камиони, а над тях в небето профуча елементал, оформен като панделка.
Кал се обърна, хвана Аарън за рамото и го избута към дърветата.
— Бягай! Трябва да бягаме! — каза той, макар да знаеше, че кракът му няма да издържи.
И тогава през дърветата се появи Хюго, следван от други магове и обсебените на Алекс, които маршируваха зад тях. Дори след смъртта на Майстор Джоузеф нямаше да разрешат на Кал и Аарън да напуснат.
— Аз съм Врагът на Смъртта! — извика Кал. — Аз управлявам! Моите заповеди трябва да слушате! Казвам ви да се върнете у дома! Всичко приключи! Аз съм Константин Мадън! Аз съм Врагът на Смъртта! И казвам, че това е краят!
Хюго пристъпи към Кал с усмивка на лицето. Кал осъзна с нарастващ ужас, че с него имаше и магове, които не беше виждал преди. Не само бегълци от Паноптикона и стажанти като Джефри. Имаше и хора с роби от Асамблеята, явно току-що пристигнали. Предатели, дошли да се борят за грешната страна. На Кал му се стори, че зърна бащата на Джаспър.
Пакостник се разлая яростно.
— Може да носиш душата на Константин, но не ни управляваш — каза Хюго. — Майстор Джоузеф ни даде много точни указания. Ако нещо стане с него, трябва да последваме Алекс Страйк, а Алекс нареди да ви върнем при него, ако се наложи — и със сила.
— Ала аз съм Врагът на Смъртта! — извика Кал. — Вижте, аз възкресих Аарън! Вие сте дошли тук, за да узнаете тайната на смъртта, нали така? Е, аз съм ключът за това!
За миг всички замлъкнаха след тези думи. Не знаеше дали ги е омаял с логиката си, или не. Осмели се да повярва, че може и да го пуснат.
— Може би… наистина си ключът — каза Хюго, — но така или иначе ще се върнеш с нас в къщата. Предстои ни битка, трябва да се подготвим. В гората не е безопасно нито за теб, нито за Аарън. Навсякъде може да има разузнавачи на Асамблеята.
— Няма да се върна с вас!
Кал вдигна ръка и призова силите на Хаоса. Може би ако им покажеше кой е и какво би могъл да направи, щяха да го пуснат. Може би, ако осъзнаеха, че ще трябва да се бият, щяха да се уплашат да не го наранят. Силата бавно се събра в него. Беше я изцедил напълно в опита си да види какво не е наред с Аарън. Чувстваше се слаб заради липсващото късче от душата му. Трябваше му повече сила. По навик се пресегна към своята противотежест — Аарън. Но да се протегне към него бе като да пъхне ръка в ледена вода. Студена и черна пустота мина през ума му. Кал извика и припадна.
Кал се свести, отпуснал глава на една страна. В първия миг помисли, че отново е в Паноптикона. Чак когато осъзна къде се намира — в зловещия викториански салон на Майстор Джоузеф, — си спомни всичко, което се бе случило.
Майстор Джоузеф… Тамара… Аарън.
Аарън.
После осъзна, че е вързан за стол. Глезените му бяха стегнати към краката на стола, а китките — зад гърба му.
— Събуди се — каза Аарън точно зад него и Кал реши, че и той е вързан към стол. Може би двата стола бяха вързани заедно. Кал се размърда, за да провери, и тежестта го потвърди.
— Какво стана? — попита той.
— Като че ли се канеше да направиш някаква магия, а после просто припадна. Аз нямам магия, затова не можех да направя каквото и да било. Пакостник също не успя да помогне. Вързаха ни. Алекс обикаля наоколо и раздава заповеди. Според мен Хюго каза истината — предстои битка.
— Наистина ли Алекс управлява? — попита невярващо Кал.