Пакостник излая отново, когато предната врата се отвори и Анастасия излезе на верандата. Беше с бронята си в бяло и сребърно, вече изчистена. Косата й бе вдигната на висок кок. Тя се спусна към Кал.
— Калъм! Толкова се радвам да видя, че си проявил здрав разум и си решил да се бориш на страната на Алекс.
— Не виждам друг вариант — каза Кал. — Той заплаши, че иначе ще ме убие.
Тя премигна. Кал се зачуди дали на нея й пукаше, че Алекс може да убие душата на Константин. Каквито и компромиси да бе направила, за да приеме стореното от сина й, те явно замъгляваха ума й. Беше готова на всичко само и само да си го върне.
— Когато битката приключи — каза тя, — ще идем някъде, ще възкресим Джерико и ще живеем в мир.
— Достатъчно, Анастасия! — викна Алекс. — Майстор Джоузеф търпеше тези нелепици, но аз нямам нерви за това. Калъм не е твой син. Не ми пука какво мислиш. Той не е Константин Мадън. Колкото и да се правиш на квачка около него, това няма да се промени. Той не те обича.
Лицето на Анастасия веднага се изопна. Мъглата над ума й се надигаше и Кал си помисли, че Алекс няма да хареса това, което тя прикриваше.
— Алекс, добре е да не забравяш, че имаш нужда от мен — каза Анастасия. — Както и от елементалите ми.
— А за теб е добре да не забравяш, че трябва да приемеш мен за свой син, а не него.
— Познавам душата на Кал — каза Анастасия, макар че според Кал това не беше вярно, — а твоята — не.
Лицето на Алекс се изкриви.
— Много неща има тук — намеси се безразлично Аарън сякаш изобщо не разговаряха.
Алекс го изгледа кръвнишки, а Кал огледа острова.
Беше вярно. Обсебените бяха излезли от езерото и стояха подредени в стройни редици. Дрехите им бяха станали на парцали от дългия престой под водата. Близо до тях бяха елементалите — дълги въздушни змии, навити около дърветата, пламтящи гущери, огромни паяци от камък. Кал не виждаше водни елементали, но ако имаше такива, те вероятно подскачаха в реката.
Отмести поглед към маговете. Преди беше решил, че чува познат глас, но сега осъзна, че познава неколцина от присъстващите. Членове на Асамблеята стояха до Хюго заедно с родители на ученици от Магистериума. Кал видя бащата на Джаспър и рязко пое въздух.
Но от тълпата към Алекс тръгна някой, който изненада Кал дори повече. Кимия, голямата сестра на Тамара.
След миг тя се хвърли в прегръдките на Алекс.
— Толкова се радвам, че си добре!
— Кимия? — Дори Алекс изглеждаше изненадан.
— Какви ги вършиш, Кимия? — повиши глас Кал. — Трябва да се бориш на страната на сестрите си.
Кимия се обърна към него побесняла.
— Раван не ми е никаква сестра — каза тя, — огънят я унищожи и сега тя е чудовище. Най-добрата ми приятелка, Джен, е мъртва… — Устните й потрепериха. — Мразя смъртта! Ако Алекс иска да я унищожи, аз съм на негова страна.
Алекс надменно погледна Кал.
— Върви и си намери оръжие, скъпа — каза той и погали дългата й черна коса. — Ще се борим заедно.
Кимия влезе в къщата, а Алекс отново се ухили на Кал, който едва се сдържа да не скочи към него да го удуши. Алекс го предотврати, като застана зад него и го хвана за гърба на ризата с ръката, която не бе покрита от Алкахеста. Хюго, който бе стоял наблизо, хвана Аарън.
— Верни мои последователи! — извика Алекс, а Кал и Аарън бяха избутани напред и надолу по стълбите в центъра на ярка светлина, хвърляна от няколко магове. — Тук са Калъм Хънт, прероденият Константин Мадън, и неговото най-голямо постижение Аарън Стюарт, въздигнатият от мъртвите!
Разнесоха се аплодисменти. Кал чу как хората скандират името на Аарън. Зави му се свят. Беше както когато обявиха Аарън за Макар и герой на Магистериума и все пак бе напълно различно.
— И сега… — продължи Алекс, но Хюго го прекъсна.
— Майстор Страйк — каза той, — вижте. Другата страна развява флага на преговорите.
— Предават ли се вече? — В гласа на Алекс прозвуча разочарование.
— Не — поклати глава Хюго, — флагът означава, че искат разговор преди битката.
— Изпратили са ни съобщение, искат преговори — появи се Анастасия с напрегнато изражение. — Но само с Кал.
— Не може — каза Алекс. — Забранявам.
Аарън отвори уста да възрази, но Кал го спря, като хвана ръката му.
— Добре тогава — каза той на Алекс. — Вероятно ще ме отвлекат, тъй като ще преценят, че без мен армията е безполезна.
— Аз водя тази армия! — яростно се възпротиви Алекс.
— Все още аз съм Врагът на Смъртта — ухили се Кал.
Алекс се обърна към Анастасия. Отново изглеждаше готов да тропне с крак.