— Защо искат да говорят с Калъм?
Кимия излезе от къщата, въоръжена с каменна брадва. Върху нея бяха изписани различни въздушни и земни символи, които според Кал я правеха достатъчно лека за носене.
— Идеята е на Тамара — отговори тя на въпроса. — Тамара убеди родителите ни, че могат да му се доверят, че думата му тежи.
Кимия поклати глава.
— Според мен просто иска да се сбогува за втори път.
— Не знаех, че между теб и Тамара има нещо, Калъм. — Лицето на Алекс се изкриви в злобна усмивка.
— Няма такова нещо.
Кал изхленчи толкова жално, че Аарън повдигна вежди. Чудеше се дали не се преструва.
— Обърках се. Отиваш на срещата, Калъм Хънт — каза Алекс и се изсмя, като очевидно вярваше, че е разстроил Кал. — Ще отидеш и ще кажеш точно каквото искам да кажеш. Ще предадеш думите ми на маговете на Асамблеята, така че да разберат кой е истинският водач на армията.
Кал опита да изглежда покрусен, но всъщност се радваше. Това бе шансът му да помогне на Асамблеята. Как обаче?
Пое дълбоко въздух. Трябваше да им даде представа за силите, срещу които се изправят. Груба сметка на елементалите, обсебените и маговете. Щяха да искат това. Щяха да се зарадват и да узнаят, че Майстор Джоузеф е мъртъв.
— Не се връщай — прошепна му Аарън.
— И да те оставя тук? — поклати глава Кал. — Няма начин.
Аарън не каза нищо повече. Не настояваше, не се обясняваше.
— Чух това — каза Алекс. Приличаше на хищна птица, обвита в черно, и гледаше изпод вежди към маговете на Асамблеята.
— Ще видя дали няма да опиташ да избягаш при тях, Кал. Ако решиш да ме предадеш, ще заповядам на всички обсебени да те нападнат и да не спрат, докато не те убият.
Кимия ахна. Кал се обърна и видя как откъм редовете на Асамблеята приближава огнена линия по тревата към силите на Алекс.
Тревата не гореше — огънят мина над нея и се разшири, докато летеше.
— Идват за нас — присви очи Алекс. — Кал, помогни ми да заповядам на обсебените…
— Не — спря го с ръка Кимия, — това е Раван.
— Но тя ни напада! — изкрещя Алекс.
Раван обаче вече ги бе стигнала. Тя се превърна в колона от пламъци, която се надигна от тревата. Сивкав дим, примесен с оранжеви огньове.
Димът се сгъсти. Той сякаш се втвърдяваше, докато пред тях не застана сиво момиче. Изглеждаше плътна и истинска. Валма сив пушек се виеха около нея като рокля. Косата й бе дълга, а някога беше и черна. Сега блестеше в прашно сребристо. Лицето й напомни на Кал за Тамара и сърцето му се сви.
Трима магове вдигнаха леден щит между Раван и силите на Алекс, ала тя само се изсмя и каза:
— Ще придружа Калъм Хънт до мястото на преговорите. Сега съм миролюбиво настроена, но ако ме нападнете, ще изгоря всичко на километър-два наоколо.
Можеше ли да направи това наистина, запита се Кал. Колко опасна може да стане магическата битка?
— Изчадие! — рече Кимия с отвращение.
— Сестричке! — усмихна й се криво Раван, а после махна с ръка към Кал да я последва. — Трябва да побързаме, Калъм.
Кал с поглед подсказа на Аарън, че ще се върне, заобиколи ледения щит и последва сестрата на Тамара през тревите.
Всичко бе злокобно тихо. Дори вятърът не повяваше, което позволи на Раван да запази образа си на смъртна. Докато приближаваха към другата страна, Кал видя, че ги очакват три фигури. Майстор Руфъс се открояваше в тъмната маслиновозелена роба на Асамблеята. Зад него бе Тамара в бялата училищна униформа, заради която косата й изглеждаше много черна. До нея стоеше Джаспър. Лицето му бе гневно и изопнато.
Когато приближиха, Раван започна да се разпада. Пепелта се отвя от нея на вълни. За миг, преди да изчезне, тя погледна Кал. Очите й бяха оранжеви и пълни с пламъци.
— Не наранявай сестра ми — прошепна. — Тя е загрижена за теб.
А после я нямаше.
Кал спря пред тях. Приятелят, бившето гадже, някогашният учител. И тримата мълчаха.
— Кал… — първа проговори Тамара.
— Нямаме много време — прекъсна я Кал.
Не мислеше, че ще понесе това, което тя има да му казва. Започна да говори бързо, без да ги гледа в очите. Изреждаше с какви сили разполага Алекс в армията си и какво е станало с Майстор Джоузеф. Докато говореше, един от маговете на Асамблеята — Грейвс — се откъсна от останалите и приближи. Никога не бе подкрепял Кал, затова той опита да не му обръща внимание.
Когато привършваше, лицето на Майстор Руфъс бе станало от безизразно загрижено.
— Калъм — прекъсна го той накрая, — казваш ми, че Майстор Джоузеф е мъртъв? Че Алекс Страйк и Анастасия Таркуин ръководят армията?