— Главно Алекс — кимна Кал. — Вижте, предавам се. Всичко това бе голяма грешка. Обещайте ми, че нищо няма да се случи с Аарън, и ще направя каквото поискате.
При споменаването на името израженията на всички сякаш потъмняха. Грейвс го посочи с костелив пръст.
— Калъм Хънт, това, което си направил, може да раздели света на маговете така, че никога да не бъде изцерен. Мъртвите не бива да се връщат към живот. Аарън трябва да бъде унищожен, ако не за друго, то поне заради собствената му душа.
— Ти съгласна ли си с това? — обърна се Кал към Тамара.
Очите й блестяха, докато се опитваше да преглътне сълзите си, но гласът й не трепна.
— Смятам, че си върнал част от Аарън, но не целия. Не мисля, че той би искал да живее по такъв начин.
Но ако вече започвам да разбирам какво съм объркал, искаше да я попита той, ала знаеше отговора. Бе твърде късно. Ами ако още мога да го поправя? Да го поправя?
Кал не бе сигурен дали това е възможно. Беше само зародиш на мисъл дълбоко в подсъзнанието му. Нещо с тялото на Аарън, тяло, което вече бе мъртво… Тялото на Кал е било живо, когато Константин бе натъпкал душата си в него… Но това, което мислеше, може би не бе възможно за извършване.
А може би просто не трябваше да бъде вършено.
— Нека изборът бъде на Аарън — каза Кал, забил очи в краката си.
— Какъв избор може да направи той? — изсумтя Грейв. — Той говори ли изобщо?
Тамара поаленя.
— Да, говори! — Кал погледна към Грейвс. — И може да избира. Все пак той уби Майстор Джоузеф. Сам.
— Аарън е убил Майстор Джоузеф? — Дъхът на Тамара секна.
— Да — потвърди Кал. — Той трябва да има избора да реши дали ще живее, или ще умре и къде да отиде! Аз го върнах. Дължа му поне това.
— Това е без значение — заяви Грейвс, макар да изглеждаше потресен. — Не можеш да се върнеш в Магистериума.
— Тогава ме върнете в Паноптикона — каза Кал. — Вкарайте ме в затвора. Само него не закачайте.
— Не можеш да се върнеш при нас, Калъм — каза нежно Руфъс, но Грейвс го прекъсна:
— Не те извикахме на преговори, за да предложим помощ за теб или чудовището ти. Искахме да говорим с теб, понеже семейството и приятелите ти вярват, че е възможно да бъдеш убеден да постъпиш правилно.
Той се огледа и поклати глава — не можеше да повярва колко глупави са приятелите на Кал.
— Да постъпя правилно? — повтори Кал, без да е наясно какво ще искат от него. Но беше сигурен, че то няма да му хареса.
— Воювали сме със силите на Врага и преди — продължи Грейвс — и да, Алекс може би е по-слаб враг от Константин, но армията му е също толкова голяма. Освен това е Макар, а ние си нямаме Макар на наша страна.
Кал отвори уста, но Джаспър поклати глава и този път Кал премълча. Искаше му се да бяха разрешили на баща му да присъства на тези преговори. Допусна, че Алистър е помолил за това, но разбираше защо не са се съгласили. Той щеше да го защити, като им каже точно какво се случва.
— Има много повече предатели и дезертьори, отколкото предполагахме. Само един е начинът да сложим край на това. Трябва да използваш магията на Хаоса, за да унищожиш Алекс Страйк, както и себе си.
Кал застина.
— Какво? — изуми се Джаспър.
— Не сме се съгласявали на това! — избухна и Тамара. — Казахме, че трябва да унищожи Майстор Джоузеф и ще простим всичко!
Тя се обърна към Кал.
— Казах им, че когато се нарече Врагът на Смъртта, не го мислеше наистина, а го казваш само Алекс и Майстор Джоузеф да вярват, че си на тяхна страна. Знам, че възкреси Аарън, защото го обичаш, Кал, а не по някаква друга причина.
— Грейвс, това е недопустимо! — възрази и Руфъс. — Та той е дете! Не можеш да искаш от него да се самоунищожи.
— Той е Врагът на Смъртта — отвърна Грейвс. — Сам го каза.
Кал отстъпи назад. Прилоша му. Майстор Руфъс може би щеше да протестира, но Асамблеята го бе решила, а нейната дума бе последна. Искаха го мъртъв. Нищо не можеше да направи.
— Кал — каза Майстор Руфъс, — Кал, върни се…
Ала Кал вече го нямаше. Той тичаше обратно по тревата към армията на Алекс, към Анастасия Таркуин и обсебените. Толкова дълго време бе прекарал в опит да им избяга! Никога не бе допускал, че накрая ще бяга към тях.
Пакостник изтича към него и го посрещна с лай. Очите му се виеха на лунната светлина като огнени. Кал го сграбчи за козината и мина остатъка от пътя, като донякъде се опираше на вълка. Кракът го болеше, главата също.
Можеше да се върне в къщата, но твърде много обсебени и предатели от Асамблеята стояха на пътя му. Алекс стоеше зад Кимия и Анастасия, ухилен до ушите. Аарън стоеше малко зад него. Хюго бе стиснал с ръка рамото му. Не приятелски, а като предупреждение.