— Това хареса ли ти, Кал? — попита Алекс. — Кимия ми каза, че са искали да се жертваш, за да убиеш Майстор Джоузеф. Чула Грейвс да говори за това. Хубаво е да разбереш колко много те цени Магистериумът в действителност, нали?
Сърцето на Кал сякаш потъна в петите. Ето затова Алекс го бе оставил да преговаря. Не защото вярваше на Кал или защото се бе заблудил, че е разстроен. А защото вярваше, че Кал не би жертвал себе си.
И беше прав. Кал беше избягал от маговете на Асамблеята. Спомни си първата година, когато бе започнал да учи магия. И своя личен край на Петостишието.
Кал живее.
— Тамара? — попита Кимия. — Тамара добре ли е? Няма да се бие, нали?
Кал отвори уста да отговори, но се отказа. Кимия не заслужаваше да знае какво се случва с Тамара. Защо се преструваше, че й пука за нея, след като я бе изоставила?
— Алкахестът е у мен — вдигна ръка Алекс. — Или ще се бориш редом с нас, Кал, или ще умреш заедно с Аарън. Сега ти е ясно, нали?
Кал пое дълбоко въздух и опита да се успокои. Искаше му се да се разкрещи. Или да се разплаче. Но не можеше да направи нито едно от двете.
— Да, направиха ми обидно предложение. Какво от това? Вече ме бяха изоставили. — Кал погледна Алекс в лицето и опита да превърне гнева си в увереност. — Нали ти казах, че няма къде другаде да ида.
Усмивката на Алекс се изкриви.
— Радвам се да науча, че не са променили позицията ти.
Аарън дойде при Кал, но не го попита как е и не вдигна ръка на рамото му.
— Много хора ще умрат днес, нали? — попита вместо това. Не изглеждаше особено загрижен, по-скоро бе любопитен.
— Предполагам — каза Кал.
Изглеждаше невероятно и глупаво, но се случваше. Много хора, много добри хора щяха да бъдат наранени. Мнозина щяха да умрат, както бе умряла майка му.
— Ще поведеш армията обсебени на Врага на Смъртта по левия фланг — каза му Алекс, — аз ще поведа моите по десния. Анастасия ще ръководи елементалите над нас. Хюго ще води маговете, които ще ни подкрепят от безопасно разстояние. Не те е страх да си сред първите редици, нали?
— Не, разбира се — отвърна Кал.
Беше сигурен, че според Алекс обсебените на Константин може да бъдат жертвани най-лесно. Той спокойно щеше да жертва и Кал при първа възможност или дори при странен малък инцидент.
— Аарън остава с мен — нареди Алекс, като с това увеличи шансовете за такъв инцидент.
— Не искам — каза Аарън с равен глас, който притесни Кал.
— Но ще трябва — допълни Алекс, — а и аз не бих се безпокоил за Кал. Той няма да остане сам. Пакостник може да отиде с него.
Като чу името си, обсебеният вълк излая.
Кал погледна към Аарън. Би настоял приятелят му да тръгне с него — ако това не означаваше, че Алекс ще постави Кал във възможно най-голяма опасност, а така и самият Аарън ще е застрашен. Спомни си какво бе казал за него Грейвс.
Извика обсебените при себе си и им заповяда да се наредят в стройни къси редици. Изглеждаха като армия от оловни войничета, които са пораснали и са станали огромни и заплашителни.
Кал се бе опитвал да избегне точно този миг, след като научи, че душата му някога е принадлежала на Константин Мадън. Бе се страхувал, че ще стане точно като Врага на Смъртта, че ще причини болка, страх и смърт. Бе опитвал да прави верните избори, но макар поотделно всеки от тях да изглеждаше верен — или поне повечето, — накрая пак бе стигнал дотук.
Можеше да си намери оправдания, но това нямаше значение. Нито че Грейвс бе гадина, защото бе прав. Дори нищо от това да не бе станало по вина на Кал, само той можеше да го поправи.
Просто трябваше да разбере как.
— Хайде — подвикна Алекс, — дай заповед.
— Чуйте ме — каза Кал на обсебените си, — време е за рат!
— Даааа — простенаха те на езика, който само Кал разбираше.
И след това тръгнаха.
Маршируваха към мястото, където се намираше армията на Асамблеята, досами брега. Въздухът отгоре пукаше от магията на елементалите. Зад тях бяха обсебените на Алекс и маговете.
Кал никога не се бе чувствал толкова неподготвен за каквото и да било в своя живот. То е просто като Железния изпит, каза си той. Само трябва да загубиш.
Щеше да направи така, че неговата страна да загуби катастрофално.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
БЕШЕ КАТО КАРТИНИТЕ, които Кал бе виждал от последната Война на маговете, където Верити Торес бе загинала на бойното поле, изправила се срещу Константин Мадън.