Сега обаче той беше Верити и бе напълно възможно да умре. Аарън му бе казал, че се бои да не загине на бойното поле като нея. Макар, пожертван от маговете за доброто на Асамблеята. Но ето че Кал щеше да умре така. Кал, намразеният от Асамблеята.
По някакъв начин той бе едновременно Верити и Константин. Мислеше си за тях, докато вървеше пред обсебените, а Пакостник подтичваше до него. Чуваше ги как шепнат на странния език на мъртвите. Питаха го за инструкции, какво иска от тях.
Флангът му приближаваше маговете на Асамблеята от запад. Виждаше как Алекс ги приближава от изток. Той носеше сребърната маска на Врага на Смъртта. Не приличаше на човек с нея — наполовина призрак, наполовина чудовище. Кал го чу как вика и видя медния оттенък на размахания във въздуха Алкахест, когато заповяда на обсебените да нападнат.
Те тръгнаха напред около него, а предателите от Асамблеята под командването на Хюго ги последваха. Само Аарън не мръдна. Остана си на мястото, самотна тъмна фигурка, забравеният Макар от миналото като камък, покрай който течеше реката от обсебени.
Те се забиха в източния фланг на маговете от Асамблеята и се разнесоха писъци. Кал с ужас потърси с очи Тамара и Джаспър, но не можа да види ученици сред бойците. Надяваше се да са ги избутали назад, където щяха да са защитени.
Вече нямаше ясно пространство между бойците. Бе настъпил истински пандемониум. Бащата на Джаспър разменяше мълнии от назъбен лед с Майстор Руфъс. Майстор Рокмапъл се отбраняваше от няколко обсебени с извит алхимически меч, който разсичаше телата им, те падаха на земята и се гърчеха. Раван кръжеше, обвита с пушек, във въздуха над маговете от Асамблеята и разменяше огнени струи с Анастасия.
— Кал! — извика яростно Алекс над шума от битката. — Атака, Кал!
Кал пое дълбоко въздух. Знаеше какво трябва да направи. С обсебените под негова власт Алекс можеше и да победи маговете от Асамблеята. Без тях обаче битката ставаше много по-трудна. Кал призова магията от бездната, за да подчини обсебените на своята воля така, че да разберат напълно заповедите му.
— Вие, създадени от мен! — извика той. — Танцувайте!
Веднага, като на флашмоб, обсебените започнаха да изпълняват синхронизирани движения, както Кал поиска. Ритаха с крака и се въртяха, като стенеха мелодия, която никой друг не можеше да чуе. Вдигнаха ръце във въздуха. Подскачаха. Клякаха.
Беше нелепо. Толкова нелепо, че за момент всички останали спряха. Дори елементалите изглеждаха заинтригувани.
Няколко магове се разсмяха.
Но Алекс не се смееше. Беше бесен.
— Идиот такъв! — изкрещя той и полетя към мястото, където стоеше Кал. — Правиш ме на глупак за последен път!
Сребърната маска отрази светлината и Кал видя собственото си изражение в нея. После Алекс я свали. Лицето му под нея бе поаленяло от яд. Алкахестът на ръката му сияеше и Кал беше абсолютно наясно какво е замислил.
Поне бе сигурен, че неговите обсебени са заети и ще останат така за доста дълго. Бе призовал достатъчно магия в заповедта си, така че за Алекс да е трудно да я прекъсне, но беше изтощен, а битката едва сега започваше. И тъй като магията му изтичаше по-бързо, откакто бе отдал част от душата си, нямаше да му е лесно да победи Алекс.
Но нямаше да се наложи да оцелява, за да спечели.
Кал използва силата си и проби дупка в бездната. Усети Хаоса в нея, студен, хлъзгав и пулсиращ с обещанието за неимоверна сила.
Алекс вдигна ръката с Алкахеста и я насочи към Кал.
Кал опита да извлече от Хаоса, за да го запрати към Алекс, но бе твърде бавен.
Пакостник стигна пръв.
Обсебеният вълк скочи към Алекс и захапа покритата му с метал китка. Лъчът, който трябваше да удари Кал, удари него.
— Пакостник! — извика Кал.
Но лъчът се бе зъбил в гърдите на вълка и го повдигна във въздуха. Тялото на Пакостник замръзна и се стовари на земята.
Кал спря да мисли за магии, за войни, за каквото и да било. Пренебрегна болката в крака си, скочи към Алекс и заби юмрук в лицето му.
Алекс залитна назад. Устната му бе сцепена. Изглеждаше повече изненадан, отколкото ядосан. Кокалчетата на Кал го заболяха. Никога не бе удрял никого досега.
Алекс се изсмя, удари Кал по главата с Алкахеста и го повали на земята.
Кал видя тялото на Пакостник, проснато на неголямо разстояние от него. Вълкът не помръдваше.
Кал се изправи и Алекс отново се прицели с Алкахеста. Тогава Аарън изникна до него и сграбчи оръжието на ръката му. Двамата започнаха да се борят за него, дърпайки го от двата края.
— Обсебени! — извика Алекс. — При мен!