Кал допълзя до Пакостник, прикри тялото на вълка със своето и отново призова Хаоса. Той се обви около него като спирала от тъмно обещание.
Нахрани го с ярост. Ярост към Майстор Джоузеф, който му бе отнел всички избори, като го отвлече и принуди да бъде Константин. Ярост към смъртта, че му отне Аарън. Отне майка му. Отне му и Пакостник. Че го остави с огромна черна дупка от загубата право в сърцето.
Той нахрани Хаоса с гняв и загуба, със скръб, а накрая със страх, страха от собствената му смърт и от това, което го чака от другата страна на саможертвата.
Докато хранеше Хаоса, усети как енергията се оттича от тялото му. Всичко в него се разливаше в силата на нищото.
Алекс пищеше, докато тежки черни гънки се увиха около него като змия.
Кал изпъшка. Усети как гравитацията на земята го придърпва надолу. Изнемощяваше. Виждаше как Аарън седи сам на бойното поле. Обсебените не обръщаха внимание на присъствието му. За тях той бе никой, не беше маг, а може би не беше наистина жив, както и те не бяха.
Аарън гледаше към Кал и клатеше глава. Кал разбра причината — в този момент той би трябвало да се протегне към своята противотежест. Но Кал нямаше противотежест, а и да имаше, не бе сигурен дали би се протегнал.
Това бе твърде много магия. Тя облиза душата му.
Алекс запрати Хаоса обратно към него, задушлив виещ се облак, който го притегли към себе си.
Помисли за Раван, как се е почувствала, използвайки толкова много огнена магия, че да стане Погълната от огнения елемент. Сега я видя как лети над въздуха сред поток от искри. Вече не беше човек. Той не искаше да се превърне в създание на Хаоса. И така с последната си магия избута Хаоса назад към бездната — избута и Алекс с него. Алекс се бореше, като му изпрати виещи се стрели от празнота, но Кал сякаш изстърга дъното на душата си за още малко сила.
Лицето на Алекс се изкриви, когато осъзна какво прави Кал. И още преди да успее да изпищи, изчезна, погълнат от бездната. По цялото бойно поле неговите обсебени завиха за него — ужасен звук, който се разнесе над бойното поле. После спряха като играчки, чиито батерии са изтощени.
Кал погледна към мястото, където беше Аарън, но него вече го нямаше. Обърна се да го потърси, да намери някого, но му беше трудно да фокусира погледа си. Почувства се замаян, пред очите му всичко се замъгли. Свлече се надолу и усети как мракът се затваря над него. Не бе сигурен дали пропада в Хаоса, или в нещо много по-дълбоко.
Не заспивай, заповяда си той. Не заспивай.
— Калъм! — Това беше гласът на Майстор Руфъс. — Калъм, чуваш ли ме?
Не знаеше колко време е минало.
— Кал! Моля те! Не умирай! Моля те!
Беше Тамара. Май плачеше, в което нямаше никакъв смисъл, тъй като трябваше да му е много сърдита.
Кал опита да й каже, че е добре, но не успя. Може би все пак не беше добре.
Отвори леко очи. Вероятно твърде леко, за да го забележи някой. Погледът му бе замъглен, но все пак видя, че е прав. Тамара се бе привела над него и плачеше. Искаше да й каже да не плаче, но може би тя не плачеше за него, а за Пакостник. Ако й кажеше, че е добре, а се окажеше, че тя плаче за Пакостник, щеше да е унизително и за двамата, още повече, че вероятно и той щеше да се разплаче за Пакостник.
— Ти успя — прошепна му тя, — спаси всички ни. Събуди се, Кал. Моля те!
Когато чу това, той опита да помръдне, но отново не успя. Като че ли всяка частица от него тежеше цял тон. Усилието дори да повдигне клепача си бе като да повдигне един тон.
— Ще му кажа нещо, което ще го разведри. — Гласът на Джаспър идваше от другата страна. Той бе тъмнокосо петно зад Тамара. Кал щеше да изпъшка, стига да можеше.
— Кал, аз и Селия сме отново заедно. Това не е ли страхотно?
За миг Кал си представи как всички удрят Джаспър вместо него, но никой не го направи. Не беше честно.
— Той умира — каза някой.
Майстор Грейвс от Асамблеята! Суховатият глас не можеше да бъде сбъркан. И като че ли човекът не беше особено разстроен.
— Използвал е твърде много магия на Хаоса, за да оцелее. Душата му трябва да е станала на решето от нея.
Майстор Руфъс се извърна бавно и въпреки мъглата над очите си Кал видя колко гняв има в погледа, който хвърли на другия маг.
— Той направи това заради теб — каза Майстор Руфъс. — Ти си виновен, Грейвс. Не мисли, че някой от нас ще го забрави някога.
Откъм Грейвс се чу подсмърчане, а после Кал долови друг глас, по-близък. Тамара вдигна очи и замръзна. Не мръдна и не каза нищо, когато другата фигура се приближи.
Кал го разпозна безпогрешно.
Беше Аарън.
Аарън коленичи до него и опря хладна, успокояваща ръка до гърдите му.