Беше убедена и в още нещо, което му бе споменала предишния път, когато го посети в Паноптикона. Вярваше, че понеже е била майката на Константин Мадън, е майка и на Кал.
А самият Кал не смяташе, че е толкова просто. Знаеше обаче, че не бива да възразява на Анастасия. Тя изглеждаше напълно уверена в себе си. Бе решил никога да не го споменава отново и да се надява, че няма да стане дума за това.
— Тамара, разбира се, бе съкрушена, че не може да те посети — добави тя.
На Кал му се искаше това да е вярно.
— Тя е толкова добра приятелка!
— Приятелка? — разсмя се звънко Анастасия. — Влюбена е до ушите в теб. Според мен е сладко.
Кал се загледа в Анастасия като ударен с мокър парцал. Тамара не беше влюбена в него, това бе нелепо! Тамара бе красива, умна, богата и с перфектни вежди.
Още когато се запозна с нея, разбра, че е много над неговото ниво. Спомни си как я бе гледал да танцува с Аарън в началото на Медната година. Изглеждаха добре заедно. Знаеше, че той не би изглеждал добре с Тамара. Ако танцуваха заедно, дори кракът да го удържеше, бе сигурен, че ще я настъпи.
Кристалите започнаха да издават странен пронизителен звук и Анастасия изключи котлона.
— Земя и огън, слети заедно — обясни тя, — така по-лесно се извлича от тях.
После протегна ръка и стопи веригата, която свързваше белезниците. Кал трябваше рязко да се отдръпне, за да не го залее втечненият метал, който се плисна на пода и започна да дими заплашително. Настилката почерня.
Анастасия се намръщи.
— Повече от това засега не мога да направя, но все пак ще имаш свобода на движението, докато не успеем да махнем белезниците.
Кал сякаш не я чуваше. Гледаше към топящия се под и се чудеше. Можеше ли да е вярно? Можеше ли Тамара наистина да го харесва? Анастасия бе странна и може би малко луда. Вероятно не знаеше какво говори.
Но ако знаеше?
— Върни се при тях — каза му Анастасия. — Ще дойда след малко, трябва да почистя.
Кал механично се върна в хола, където Тамара и Джаспър обсъждаха къщата.
— Анастасия намери тази къща като сигурно място, където можем да се скрием от маговете — каза Тамара. — Разпръсна разрушителна въздушна магия около нея, за да не могат да ни намерят. Можем да останем скрити, докато изготвим следващите си планове.
Кал се загледа в нея все едно тя не бе един от най-добрите му приятели. Все едно не бе споделял една стая с нея през последните три години. Не, Тамара не можеше да го харесва. Ако не друго, тя харесваше Аарън.
— Колко време имаш преди връщането в Магистериума? — внезапно попита той. — Искам да кажа… няма ли да забележат, че те няма?
Страхотно, помисли си той. Прозвуча все едно искаш да се отървеш от нея. Изпита ужасното чувство, че може да е толкова смотан около Тамара, както бе около Селия, когато разбра, че тя иска да излиза с него. Ами ако съсипеше приятелството им? Ами ако се направеше на глупак?
— Не мога да се върна, Кал. — Тамара отклони очи от погледа му.
— Ами аз? — развика се Джаспър. — Аз искам да се върна в училище! Трябва! Селия е там!
Кал се опитваше да осъзнае каква саможертва е замислила Тамара.
— Никога? — попита я той. — Никога няма да се върнеш в училище?
Може би той наистина притежаваше опасен чар. Може би тя наистина го харесваше.
А може би просто бе страхотна приятелка.
И никога нямаше да узнае кое от двете е вярно.
Тамара се взря в очите на Кал.
— Няма да стоя и да си уча магиите, докато другите чираци говорят как маговете трябва да те хванат и обезглавят. Няма да се върна, освен ако и ти не се върнеш. А за да направиш това, трябва да изчистим името ти.
Кал преглътна тежко. Знаеше, че другите ученици ще го одумват ужасно, но не бе и допускал, че искат да го обезглавят. И по-лошото — не мислеше, че има начин да изчисти името си, не и докато всички смятаха, че той всъщност е Константин Мадън.
— Чуваш ли се какво говориш? — попита Джаспър. — Как смяташ да направиш това?
— Още не зная — призна Тамара, — но Раван вече ми помогна и ще ни помогне отново.
— Раван? — повтори Джаспър. — Онази Раван от Паноптикона? Тамара, не можеш да имаш вяра на Погълната, дори някога да е била твоя сестра!
Кал все още бе замаян от мисълта какво бе сторила Тамара, за да го измъкне от затвора. При това заедно с Анастасия Таркуин. Как двете се бяха обединили? Какво искаше Анастасия?
Докато Джаспър и Тамара продължаваха да спорят, Кал се улови, че зяпа Тамара и запаметява чертите й. Очите й, тона на гласа й, когато е ядосана, извивката на устата й, когато се усмихва. Страхуваше се да не я изгуби отново. Бе свикнал двамата да са в беда и да имат дързък план, с който да се измъкват. Бе свикнал да забъркват Джаспър, който не искаше да има нищо общо в замисления план. Но… и Аарън всеки път бе с тях.