Фейрене Престън
Сребърни чудеса
Първа глава
Беше последната нощ на септември. Минаваше полунощ, а Тринити — Ан Уорънтън не спеше. Беше си легнала преди час и през цялото време се бе опитвала безуспешно да заспи. От непрекъснатото въртене изгладените чаршафи се намачкаха, а дългата нощница се усука около неспокойното й тяло.
Имаше пълнолуние. Загадъчният блясък на луната я примамваше да излезе. Нощта изглеждаше жива и канеше Тринити да се присъедини към нея.
Стефани беше заспала отдавна и нямаше да се събуди, а даже и да изплачеше случайно, Тринити щеше да я чуе.
След няколко минути тя се отказа от безплодните усилия да лежи неподвижна. Чувстваше се съвсем будна, твърде жизнена, за да издържи в леглото и минутка повече.
Провери дали дъщеря й спи и след това излезе през задната врата на старата къща. Побягна боса по отъпканата пътека, излезе от двора, който ограждаше отвсякъде къщата, и закрачи през ливадата надолу към езерцето.
Беше една от онези очарователни нощи, в които луната свети така ярко, че ти се струва, че е ден. Никакви облаци не я засенчваха и Североизточен Тексас се къпеше в ярка сребриста светлина.
Фината памучна нощница се прилепи към тялото на тичащата Тринити, а широкият волан в долния край леко докосваше глезените й. Златистокафявият загар на голите й ръце контрастираше с бялата тъкан. На лунната светлина нощницата й проблясваше с всички цветове на дъгата. Като стигна кейчето на малкото езеро, голямо около акър, тя свали нощницата и я захвърли, след това застана на края му. Топлият нощен въздух галеше голата й кожа и тя спря за момент с протегнати ръце, за да се наслади на гледката и звуците, които украсяваха изкусително нощта.
Наоколо просветваха светулки, свиреха щурци, а някъде по шосето се чу самотна кола. В далечината ехото понесе зова на козодой и той стигна до женската, която му отвърна. Сияйната магия на нощта плени Тринити изцяло.
Точно преди да се извие като дъга и да се гмурне в езерото, зелените й очи зърнаха сребристо проблясване в горичката, но тя не му обърна внимание, защото здравото й тяло вече прорязваше водата. Тя бе хладна, от подпочвен извор, който пълнеше езерото, и Тринити с удоволствие усети завихрянето на хладката вода около голото си тяло.
Тя се засмя на глас, напълно щастлива. Животът, който си беше избрала, бе тежък и отговорен и почти не отделяше време за себе си. Сега си позволяваше напълно заслужена награда.
Плуваше, отпускаше се на повърхността или се гмуркаше и с необуздана радост се наслаждаваше на допира с водата. Като плискаше шумно, за да изплаши водните змии, които се въдеха наоколо, започна отново да се смее и чу как щастливият й смях се издигна в нощта и се смеси с шепота на боровата гора от едната страна на езерото.
След половин час тя с неохота си даде сметка, че беше стояла достатъчно дълго. Потопи глава във водата. Дългата й коса се разстла като течна кафява коприна по гърба й. Качи се на кейчето и постоя известно време неподвижно, за да се стече водата по високите й едри гърди надолу към дългите й красиви крака и оттам върху грубите дъски. После се наведе да си вземе нощницата. Облече я и тя прилепна по мокрото й тяло от раменете до глезените.
Точно в този момент го видя. Той крачеше покрай езерото и идваше към нея. Тринити го наблюдаваше без никакъв страх. Наистина беше непознат, но се приближаваше съвсем открито.
Като слаба, изгладняла котка мъжът се движеше на лунната светлина със странна смесица от грация и сила. Най-чудното бе, че Тринити усещаше вътрешно всяко негово движение. Дишането й се учести. Слезе от кейчето на брега и зачака.
Мъжът се приближи и тя можа да го види по-добре. Беше на трийсет и няколко години, висок над метър и осемдесет, с изумителна сребристобяла коса и с пушка през рамо.
Във вида му прозираше груба сила, дори насилие и това се загатваше не само от пушката. Родена и отгледана в Източен Тексас, Тринити знаеше, че да видиш мъж с пушка не бе кой знае какво събитие. Но имаше нещо друго. Нещо в самия мъж.
Той беше облечен в синя риза и джинси, така опънати по тялото му, че подчертаваха мускулите и мъжествеността му. Тринити разбра, че сребристият проблясък, който беше зърнала точно преди да се гмурне, беше от неговата коса. Прие мисълта, че той беше видял голото й тяло така ясно, както тя виждаше него сега. По гърба й полазиха тръпки.
Мъжът спря на две-три крачки от нея, без да казва нищо. Гледаше я със светлите си очи, които изглеждаха странно студени на меката лунна светлина. Много отдавна мъж не бе възбуждал сетивата й, а този го правеше без усилие и без да промълви нито дума.