Выбрать главу

Но знаеше, че Чейс Колфакс я привлича толкова силно, че просто трябваше да отиде при него.

Трета глава

Ламборгинито препускаше през сгъстяващата се тъмнина на вечерта и караше вятъра да свисти в издигнатия назад като крило калник. Тринити отново се чудеше на глупостта си да приеме поканата на Чейс. Когато дойде да я вземе същата вечер, той бе изненадващо сдържан и едва се докосваше до нея, докато й помагаше да се настани внимателно в колата. А сега, стиснал здраво скоростния лост, изглеждаше изцяло погълнат от шофирането.

И все пак Тринити знаеше, че токът, който течеше помежду им, не беше само плод на въображението й. Тя възприемаше с изострени сетива движението на мускулите на краката му при всяко сменяне на скоростите. Когато натискаше амбреажа с левия, а после педала на газта с десния крак, мускулите му се очертаваха под прилепналите панталони.

За да отвлече вниманието си от физическите достойнства на Чейс и за да види дали може да го изкара от неговата вглъбеност, Тринити през смях каза:

— Чувствам се по-скоро в управляем снаряд, отколкото в кола.

Ламборгинито бе широко и лягаше ниско над земята. То сякаш ядеше пътя, който безгрижно лъкатушеше през околността. Чейс бе решил да мине по обиколния път, тъй като прекият, през неговите земи, не беше довършен.

За нейно удовлетворение, думите й го накараха да обърне глава към нея. Гледаше я развеселен и ледът в очите му полека се стопяваше.

— От тона ти мога да предположа, че моето ламборгини не ти харесва, така ли?

— Ами… — Тринити се огледа. Макар колата да изглеждаше широка, облечените в черна кожа седалки бяха разположени доста близко една до друга. — Просто се чувствам… — тя търсеше точната дума — притеснена. А и ти не можеш да се похвалиш, че ти е удобно, защото главата ти опира в покрива и трябва да правиш най-невероятни упражнения само за да седнеш в тази… кола. — Тя едва успя да довърши мисълта си — краката му постоянно я разсейваха.

Чейс се обърна и я изгледа отново, а устните му се свиха язвително:

— Не обичаш никакви ограничения, нали?

Думите му й напомниха за изявленията й относно отглеждането на деца в града. Обаче погледът му се спря на бледозелената й рокля с прехвърляне отпред, която стоеше чудесно на гърдите й. Тя не носеше сутиен. Без да осъзнава какво прави, Тринити пое дълбоко въздух и гърдите й забележимо набъбнаха под плата.

Чейс с мъка откъсна очи от нея. Загледа се в шосето пред себе си и така силно стисна кормилото, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Продължи някак сковано:

— Май никога не съм се замислял за това. В действителност не съм я купил за удобство.

— А защо тогава? — любопитно попита Тринити, докато вземаха един завой с голяма скорост. Всичко, свързано с Чейс Колфакс, я интересуваше.

— За да стигам възможно най-бързо от точка А до точка Б — лаконично призна той.

Тринити поклати глава. Лъскавите кестеняви кичури погалиха голото й златистокафяво рамо и предизвикаха още един поглед на Чейс.

— Защо караш толкова бързо? Закъде бързаш? А може би от какво бягаш?

Студенината, която се появи в сините му очи, би могла да я смрази на място. Но тя пренебрегна предупредителните знаци и оживено продължи да излага доводите си:

— Не можеш дори да видиш къде отиваш. Виждаш само на късо разстояние пред себе си… а този заден калник сигурно пречи на видимостта.

— Виждам всичко необходимо, за да карам безопасно — уверено я успокои Чейс, но несъзнателно намали скоростта и я погледна. — Знаеш ли, Тринити — провлечено се пошегува той, — тази кола ми струваше може би повече от цената на твоята ферма.

— Сигурно — усмихна се тя. — Но виж какво си получил за парите си — само торба нитове и болтове.

Чейс избухна в смях:

— Дано италианците не чуят как богохулстваш за тяхното ламборгини.

Спряха пред ограда от ковано желязо и той натисна клаксона.

Висок едър мъж се появи на входа на портиерската къщичка, явно в процес на ремонтиране. Той бързо отключи портала, отвори вратата и свойски им махна, като минаваха край него.

Чейс ускори нагоре по чакълестата алея. Тринити ахна от изумление. Пред очите й се издигаше масивна двуетажна южняшка къща. Построена бе от камък и стъкло на върха на зелен хълм, с голяма веранда от трите си страни.

Тринити никога не бе идвала тук преди, макар да познаваше семейство Кариес. Те бяха възрастна двойка и понеже нямаха деца, нямаше повод да си разменят визити.