Чейс спря колата, излезе от нея и я заобиколи, за да отвори вратата на Тринити. Той й предложи кавалерски ръката си, но незабавно я пусна, щом тя се изправи до него.
Тринити сбърчи чело озадачена. Тъкмо си мислеше, че е пробила леда, и той пак се затвори в себе си. Сякаш нарочно се стараеше да не я докосва. Странно!
Влязоха в голямата къща. Облицованото с полирано дъбово дърво антре беше голо. Само едно голямо стълбище се извиваше величествено нагоре към втория етаж. Всекидневната се оказа с добри пропорции, но оскъдно обзаведена със скъпи мебели, наредени предимно около празната камина.
Тринити потръпна от усещането за хлад и се затормози да измисли нещо по-подходящо.
— Това е много…
— Спести си комплиментите — отряза я Чейс. — Зная, че е ужасно, но ми върши работа. Във всеки случай къщата има само временно предназначение.
— Но тя е толкова красива — противопостави се Тринити и се завъртя с протегнати ръце, при което клошът на роклята й с тънки презрамки се усука около краката — и може да се превърне в чудесен дом.
— Не се нуждая от дом. Трябва ми само място, където да спя и да се преобличам, докато съм тук.
Студената му реплика й причини неочаквана болка и тя замълча изненадана.
В този миг се появи друг мъж, със същото телосложение и любезен вид като онзи на портала, само че по-възрастен и с настроение в очите.
— Това е Магнус — обясни Чейс на Тринити, която се усмихна очарователно на мъжа. — Той е отдавна с мен и е мой главен прислужник. Магнус — Чейс не сваляше очи от Тринити, — това е госпожица Уорънтън. Трябва да й даваш всичко, за което тя те моли, и по всяко време. Разбираш ли ме?
— Да, господине. — Магнус прие тази смущаваща заповед далеч по-невъзмутимо от самата Тринити. Тя се обърна изненадано и изгледа непроницаемото лице на Чейс.
— Това е всичко за тази вечер. — Чейс приключи рязко разговора с Магнус. — Остави вечерята на бюфета, аз ще я сервирам. Можеш да си вървиш.
Чейс отиде до отсрещната стена и отвори вратичката с дърворезба, зад която се появи огледално барче. Без да я пита, той наля на Тринити сухо шери и се върна до нея, като внимаваше да не я докосне, докато подава малката кристална чашка.
Тринити не можеше да разбере настроението му. Тя отиде до близкия прозорец и се загледа навън в зелената, простираща се до хоризонта равнина, която тънеше сега в сянката на падащата нощ. Престъпно лишена от реколта и добитък, според Тринити тя бе напълно похабена.
Тя въздъхна и се обърна. Чейс се бе облегнал на дивана и я наблюдаваше. Едва доловимо напрежение протичаше като ток между двамата по някаква невидима нишка.
Като се опитваше да намери тема за разговор, за да наруши напрегнатото мълчание, Тринити каза:
— Лари ми каза, че смяташ да строиш завод за газификация на каменни въглища.
— Ти наистина не знаеше, така ли? — меко попита той, а хладният му поглед се плъзгаше по тялото й, като се поспираше на женствените й форми.
— Н-не. — Тринити облиза устните си и отиде да седне до него. Може би близостта й щеше да го накара да омекне малко.
— Може би трябва да те попитам какво смяташ за това? — предпазливо я попита той, без да откъсва очи от влажните й устни с цвят на праскова.
— Знам, че Североизточен Тексас е всъщност мина за черно злато и е разположен върху една от най-големите жили с лигнитни въглища в страната. — Тринити несъзнателно хапеше долната си устна. — Но освен че това ще пораздвижи местната икономика, надали откритият рудодобив си струва труда. Къде според теб е границата между използването и изхабяването на земята?
Чейс се обърна към нея и сложи ръка на облегалката на дивана, но така, че да не се докосва до нея. Той преметна крак връз крак и тя отново забеляза как сивият плат на панталоните му се опъна, прилепнал по бедрото му. Тя пое дълбоко въздух и се опита да се съсредоточи върху разговора.
— Тексас е наричан „прозорец към света за енергийната промишленост“. Не е тайна, енергодобивът е един от главните проблеми в света днес. Макар Тексас да е основен източник на нефт и газ за нацията, предизвикателство на бъдещето е да се разработи заместител на намаляващите запаси на нефт и газ. Аз предричам, че долнокачествените въглища, които се намират тук, ще станат основен източник на горива за обществените предприятия в този щат през следващите десет години, освен хилядите работни места, които ще се създадат.
— Не казваш, че нефтът ни свършва, нали?
— Не. Ще минат десетилетия, преди това да стане, и аз се съмнявам дали някога ще изтече напълно, но междувременно трябва да разработим и други източници на енергия за този щат.