Тринити не можеше да издържа повече на това напрегнато мълчание. Трябваше да стане, да отиде при него, да разбере какво има. Тя внимателно постави ръка върху рамото му, но подскочи, защото той бързо се обърна.
Сините му очи я изгаряха. Те сякаш проникваха в нея и без усилие й предадоха бушуващата си страст. Той обхвана лицето й с шепи. Без да откъсва поглед от него, той сякаш попиваше всяка подробност — от треперещите й устни до пламналата страст в очите й.
— О, Тринити — прошепна Чейс дрезгаво. — Наистина мисля, че си родена само за едно.
Устните му бяха настойчиви и уверени и Тринити отвори своите за него без колебание. През цялата вечер бе копняла точно за тази трепетна слабост, която изпитваше сега.
Тя плъзна ръце по шията му и зарови пръсти в гъстата сребристосива коса. Чейс я вдигна на ръце, пренесе я до дивана и я положи върху възбуждащо мекото кадифе. Като се наведе над нея, той прошепна:
— Сам не зная как се въздържах да не те докосвам през цялата вечер.
— Защо се опитваше? — задъха се от вълнение Тринити, когато ръката му дръпна единствената връзка на талията, която пристягаше роклята й. Той бавно я съблече.
— Господи! — изстена Чейс, като я погледна. Той импулсивно плъзна треперещата си ръка по копринената й кожа. — Едва ли можеш да си представиш какви усилия ми бяха необходими, но ако те бях докоснал по-рано, нямаше да мога да се спра, а трябваше да те попитам за Стефани.
Тринити се изви под него и прошепна:
— Защо?
— Трябваше да се уверя, че няма друг. Желая те твърде силно, за да те деля с някого.
— О, Чейс! — едва чуто изстена тя и притегли устните му върху своите.
— Боже господи, Тринити! Ти си най-красивата, най-съблазнителната жена, която съм познавал. Кажи ми, че Стефан не те е галил така, преди да съм полудял.
Желанието, което възбуждаше ръката върху гърдата й, бе така силно, че Тринити не можеше да не каже истината.
— Беше само веднъж — прошепна тя. — И то съвсем различно от сега.
— Накара ли те той да се чувстваш така, както сега с мен? — настояваше Чейс. — Трябва да зная.
— Не — задъхано каза тя. — Никога не съм се чувствала така… преди. Никога.
— Кажи, че ме желаеш така силно, както и аз тебе — с дрезгав глас й заповяда Чейс.
За части от секундата умът й се проясни и Тринити се замисли за това, което ставаше в момента. Какви щяха да са последиците, ако му се отдаде? Дали би значело за него същото, каквото бе за нея? А какво бе за нея всъщност?
Натискът на пръстите му я накараха да отговори:
— Да, Чейс, да!
Какъв смисъл имаше да отрича! Това трябваше да се случи. Тя лежеше гола под него, тръпнеща от желание, което се бе натрупало в нея от два дни и три нощи, и тя не можеше да се съпротивлява. В думите й звучеше молба:
— Чейс… моля те… люби ме.
Дъхът му пареше ухото й.
— Сега вече няма да те пусна.
Бушуващата им кръв бързо достигна точката на кипене. Тринити се притисна към него и двамата отмаляха от сладостно удоволствие…
Доста по-късно Тринити чу звука на телефон някъде наблизо. Тя се размърда и усети прегръдката му да се затяга около нея, докато той се пресягаше да вземе слушалката.
— Да? — раздразнено каза той.
Щом чу гласа от другата страна, Тринити усети, че отпускащото въздействие на любенето им изчезва и тялото му се стегна изведнъж. Понеже лежеше в извивката на ръката му, тя премести глава, любопитна да види лицето му! Вече бе успяла да чуе, че се обаждаше жена, без обаче да разбира думите й. Смръщеното лице на Чейс й разкри всичко, което й бе нужно да знае, и тя реши, че в действителност не желае да слуша този разговор.
Като се опита да стане, ръката му се стегна още по-здраво около нея и тя бе принудена да остане да лежи на мястото си и да чуе как той изръмжава в слушалката:
— Забрави го. Всичко свърши, Мелиса. Свикни с това.
Гласът му я накара да потръпне от студ. Знаеше, че ако можеше да види очите му, щеше отново да види леда, който така упорито се бе борила да разтопи.
Той се поспря, очевидно се заслуша, но накрая грубо продължи:
— Тази история между нас, ако изобщо е имало такава, свърши. Няма смисъл да протакаме. Сбогом, Мелиса.
Чейс затвори телефона и Тринити го усети да се отпуска малко. След това й се извини с хриплив глас:
— Съжалявам.
— Чейс… — прошепна Тринити, — не би ли могъл по-мило…
— За някои хора грубостта е най-подходящата любезност. Няма да ни безпокои отново — заяви напълно уверено той.
Ако с тези думи целеше да я успокои, той изобщо не постигна целта си. Тя се освободи от прегръдката му. Стана и започна да се облича. Вдигна роклята си от пода и здраво я завърза в талията.