Още не бе заключила предната врата и Чейс влезе в стаята, преди тя да успее да измине и половината път до вратата. Беше много изискан в светлосиния си костюм с жилетка, въпреки че беше махнал вратовръзката си и бе разкопчал три копчета на тъмносинята риза.
Толкова бе мъжествен и елегантен, че движенията й несъзнателно се забавиха, като го гледаше как върви към нея.
Още щом го зърна, сърцето й поднесе изненада, като подскочи и сякаш отиде в гърлото й. Докато не го виждаше, решението й да се откаже от тяхната връзка й се струваше лесно изпълнимо. Сега обаче взаимното привличане помежду им се изви като волтова дъга през стаята и ги докосна с електрическата си искра. Пулсът й бясно препускаше, когато Чейс спря пред нея.
— Как си? — Кадифеният му глас сякаш я погали, а и дългите му пръсти нежно докоснаха лицето й.
Тринити пламна от допира и се отдръпна назад.
— Аз… съм добре. А ти как си?
Каква баналност, когато чудесно знаеше, че не това искаха да си кажат.
— Уморен съм — безизразно каза Чейс. — Тези два дни бяха ужасно дълги. Току-що се връщам от Далас.
— И идваш направо тук? — Тринити се обърка и отиде до входната врата. Спря се да погледа навън в тъмнината на нощта. Беше по-добре, отколкото да гледа Чейс.
— Да — простичко призна той. — Липсваше ми.
По звука на гласа му тя усети, че се приближава към нея. Следващите му думи дойдоха точно зад гърба й.
— Липсваше ми лицето ти — ръцете му сграбчиха меките й рамене през хавлията с прасковен цвят, — докосването до теб… и… твоето ухание… — Устните му възбуждащо попаднаха на онова чувствено място отстрани на шията й. — И сладката ти кожа.
Устните му страстно се плъзнаха по шията й, нагоре към ухото. Тринити не можеше да издържа повече.
— Спри — изстена тя и се отскубна от прегръдката му. Седна на люлеещия се стол, който бе на сравнително безопасно разстояние от него, и подпря с ръка челото си, за да не го гледа в очите.
Само след секунда обаче тя вдигна изненадано глава. Черна кадифена торбичка бе паднала в скута й.
— Диаманти — информира я кратко Чейс, мушнал ръце в джобовете на панталоните си. Сините му очи напрегнато се вглеждаха в лицето й.
Тринити смутено мълчеше. Най-сетне едва успя да попита:
— Защо?
Чейс изкриви уста в гримаса.
— Мислех, че диамантите ще ти харесат повече от смарагдите. Пет са, между другото.
За пръв път Тринити успя да усети смешната страна на ситуацията и започна да се смее с веселия си напевен смях.
— Нищо чудно, че флиртовете ти са толкова краткотрайни, Чейс! Не можеш да си позволиш да познаваш едно момиче за по-дълго време.
— Не ставай смешна — отряза той и се отпусна в най-близкото кресло, но грубостта на думите му бе смекчена от неочакваната нежност в погледа му.
— Какво искаш, Чейс? — попита го тихо Тринити. — Казах ти, че не искам да те виждам отново. Не можеш да спреш дотук, така ли?
Облегнал глава назад и затворил очи, той нежно отговори:
— Не, не мога да спра дотук.
— Казах ти моите доводи… — започна Тринити.
— Които не бяха кой знае колко смислени — довърши вместо нея той. Погледът му се плъзна надолу. Тя бе кръстосала крака и през отворената хавлия те се виждаха изцяло.
— Доводите ми са напълно смислени за мен — придърпа хавлията си Тринити.
— За дама с такова пуританско възпитание си фантастична в леглото — присмя се той.
По дяволите! Защо трябваше да споменава това, което тя така упорито се стараеше да забрави.
— Чейс, върви си! Имаме различен начин на живот. Няма никакви изгледи връзката ни да просъществува, освен като пошъл флирт.
— Няма да има нищо пошло между нас двамата.
Изведнъж той се изправи в цял ръст пред нея и като я сграбчи за раменете, я дръпна до себе си. Торбичката с диамантите се плъзна и падна на пода, но никой от двамата не обърна внимание на това.
— Имаше нещо много приятно и красиво в начина, по който телата ни си въздействат — и ти не можеш да отречеш това.
Устните му бяха на сантиметри от нейните и дори през дрехите тя усещаше силата на желанието му. Нужно бе огромно усилие от нейна страна, за да устои.
— Няма смисъл, Чейс. Няма да спя отново с теб.
— Ти не спа с мен — изсмя се той на нейния евфемизъм, — въпреки голямото ти желание.
Прегръдката му, стегнала я като обръч, се разхлаби и стана почти нежна. Очите му жадно поглъщаха лицето й.
— О, Тринити — дрезгаво прошепна Чейс, — ти наистина си диво създание, нали?
Гласът му отново бе като кадифе. Краката й съвсем омекнаха и не я държаха, съпротивата й бе почти сломена.
— Никога не съм срещал човек като теб досега. Ти живееш по свой особен начин.