Чейс разкопча блузата й и я съблече. Тринити не се възпротиви. Той прокара длан по гърдите й и те се втвърдиха, пулсиращи от желание да ги целуне. Но той не го направи. Вместо това, без да откъсва очи от Тринити, той разкопча ризата си и я свали. После, полугол, легна нежно върху нея.
Тринити безпомощно изстена от удоволствие.
Като осъзна, че от гърлото й излизат приглушени вопли на удоволствие и че се извива подканващо като дъга под Чейс, Тринити си каза, че трябва да спре.
— Чейс… не…
Той се отдръпна от нея, но продължи да гали нежно гърдите й.
— Погледни към тавана — тихо й нареди той. — Виждаш ли как ръката ми те гали и как тялото ти се стреми към моето.
Тринити не се сдържа и погледна към огледалото над тях. Двамата представляваха вълнуваща еротична гледка. Усети, че Чейс я наблюдаваше. Той се подпря на лакът, преметна единия си крак върху нейните и се сгуши до нея.
— Виждаш ли как пръстите ми пълзят по кожата ти и стигат до гърдите ти? — Изкусителният му кадифен глас сякаш нежно я обгръщаше. — Усещаш ли докосването ми под лъжичката си, докато гледаш ръката ми?
— Чейс… — задъхано изрече Тринити. Искаше да протестира, но вместо това се получи мъчителен шепот.
— Усещам как тялото ти трепери под ръката ми, Тринити. То откликва на моето, както на никое друго, признай.
— Не — изстена Тринити.
Той продължи да й въздейства коварно.
— Представи си как бихме изглеждали съвсем голи, красотата на гъвкавото ти тяло и силата на моето.
— Чейс… недей!
Той галеше гърдите й с пръстите си. Тринити полудяваше от желание. Беше невъзможно да отрече.
— Отначало ще започна бавно, докато поискаш…
— Спри… — извика тя.
— А после движенията ми ще бъдат бързи…
Тринити дишаше учестено, но не можеше да откъсне очи от огледалото, което така добре ги отразяваше. Той продължаваше настойчиво.
— Виждаш ли, усещаш ли?
Разбира се, че усещаше и че виждаше, но със сигурност знаеше, че повече не може да издържи.
Пронизителният звън на телефона в някоя от другите стаи отвлече вниманието на Тринити, като й предостави нужната възможност. Тя се претърколи под ръката му и грабна блузата си. Притиснала я до гърдите си, задъхано попита:
— Какво се опитваше да направиш с мен?
Чейс седна и спокойно посегна към ризата си.
— Същото, което ти правиш с мен — отговори резервирано той. — Да те подлудя от желание.
— Обеща, че…
— Нищо не съм обещавал — категорично заяви той. Очите му отново излъчваха ледена студенина, а гласът му я проряза като току-що наточен нож. — Това, което казах, бе, че няма да се опитвам да те вкарам насила в леглото си, поне за известно време. — Той стана и облече ризата си. — И не съм се опитвал.
— А това, което току-що се случи? Как ще го наречеш?
— Не съм те молил за позволение да правим любов, нали? — почти безразлично каза той.
— Не беше нужно. Кадифеният ти глас рисуваше такива еротични картини в съзнанието ми, че те бяха повече от достатъчни, за да пламне въображението ми. Скоро няма да ме хванеш насаме.
Той едва се усмихна, но очите му блеснаха закачливо.
— Чудесно. Ако настояваш, ще те заведа да вечеряме сред тълпа от хора.
И през почивните дни той направи точно това.
До Далас пътуваха сред изумителния лукс на реактивния хеликоптер, който Чейс използваше толкова често, колкото Тринити колата си.
Тъй като пилотираше самият Чейс, Тринити седеше отпред до него и наблюдаваше наоколо, докато той караше хеликоптера със същата увереност и вещина, с която бе карал ламборгинито. В кабината беше така тихо, че можеха да разговарят, без да викат и без да използват слушалки. Това промени погрешното схващане, което Тринити си бе изградила за хеликоптерите. Но пък знаеше, че това не е обикновен хеликоптер.
От момента, в който изкачи стъпалата и стъпи на плюшения килим, Тринити разбра, че влиза в един свят на власт и богатство, където най-важно беше времето за пътуване да се съкрати максимално, но да се съчетае с лукс и удобство, а парите не бяха от значение.
Зад кабината на пилота имаше пет седалки, облечени в тъмночервена кожа, поставени в кръг, сякаш се намираха в някой клуб. Имаше безжичен радиотелефон, индивидуални регулатори на температурата, специално барче, флуоресцентно осветление и прозорци от тъмно стъкло — всичко, което можеше да се купи с пари за удобство на пътника.
Със сто и петдесет мили в час те стигнаха Лав Фийлд след четиридесет и пет минути.
— Това е по-добро, отколкото да се справяш с оживеното движение по пътищата — каза Чейс, като кацнаха, и Тринити трябваше да се съгласи с него.