Защо я напускаше? Отиваше от един свят, забулен в нежна мъгла, в друг, направен от цимент и стомана, прави ъгли и ръбове. Далас и Чейс Колфакс си подхождаха. Да накараш поне единия от тях да омекне би било херкулесовска задача.
А и съвсем определено криеше риск. Добре известен факт беше, че Чейс лесно се отегчаваше, що се отнасяше до жените. За да го промени в това отношение, се изискваше истинско чудо.
Но Тринити не спря и не се върна. Тя продължи по междуградското шосе № 30 към Далас.
Шеста глава
Вратите на частния асансьор се отвориха направо в апартамента на Чейс. Тя прекрачи в стаята и вратите се затвориха с дискретен шум зад гърба й.
Чейс стоеше в средата на стаята. Беше облечен небрежно, с обичайната за него мъжествена елегантност, а косата му беше влажна. Сигурно беше взел душ и се бе преоблякъл, щом се бе прибрал от офиса.
Тринити се спря. Изведнъж усети, че не може да направи и крачка. Беше шофирала повече от сто мили, за да бъде с Чейс, а като го видя, се вцепени. Какъв абсурд!
Чейс нямаше такива проблеми. Той тръгна бавно към нея.
— Знаеш ли на какво ме подложи през този месец — отбеляза спокойно той, — докато чаках да се обадиш?
Тринити го наблюдаваше как се приближава към нея. Обзе я същото чувство, което бе изпитала при първата среща с него през онази далечна сребриста нощ — чувството, че може да усети в себе си неговата красота и сила. И точно както през онази нощ, пулсът й се учести.
Той спря пред нея и обви нежно с ръка шията й, като леко движеше палеца си нагоре-надолу по чувствителната й кожа.
— Знаех, че не мога да направя нищо друго, освен да чакам. Не можех да те прокудя. Бях опитал вече. Не можех да те подкупя. И това бях пробвал. Не можех дори да те изнудя, защото нямах нищо, което ти да искаш! Значи трябваше да чакам.
Палецът му напипа пулса й, който лудо препускаше, и се поспря за миг там. Сините му очи пламнаха от необуздано желание и Тринити усети, че краката й се подкосяват. Палецът му поднови коварните си движения.
— Мисля, че трябваше да ти дам още двайсет и четири часа и ако не се бе обадила, щях да опитам нещо друго.
Той пристъпи към нея и наведе лице над нея. Устните му бяха само на един дъх от нейните.
— Не зная какво щях да опитам, но щеше да се наложи да опитам нещо. — Устните му нежно захапаха нейните и Тринити едва чу стона, който се изтръгна от устните й и потъна в неговите. Кръвта бушуваше във вените й и й пречеше да мисли свързано.
Ръката му се плъзна под пуловера й, нагоре към едната й гърда, като гълъб към своя гълъбарник.
— Казвал ли съм ти колко се радвам, че никога не носиш сутиен? — дрезгаво попита той. — Това значи, че винаги мога да посегна и докосна голите ти гърди… където и да сме… при всякакви обстоятелства… и никой няма да знае какво правя, освен ние двамата.
Тринити се прилепи към него. Не можеше да постъпи по друг начин. Без да маха ръка от гърдата й, той съблече с другата пуловера през главата й.
— Сякаш сме били разделени цяла вечност — прошепна с променен глас Чейс, докато разкопчаваше ризата си. Очите му не се откъсваха от нейните, а ръката му не напускаше мястото си.
Тринити бавно се свлече на колене, а в това време ръцете й намериха колана на панталона му и го свлякоха надолу. Чейс се измъкна от ризата си, после се доразсъблече, а Тринити се отпусна на земята и свали джинсите си.
Скоро Чейс лежеше до нея и тя посегна към него. Имаше нещо стихийно в начина, по който се сляха. Силата на общата им страст бе неконтролируема.
Лежаха на дебелия бял килим, все още слети известно време, докато дишането им се успокои и пулсът нормализира. След малко Чейс вдигна Тринити и я пренесе на леглото, което вече бе оправено. Мушна се до нея и веднага я взе в прегръдките си.
Тринити се сгуши доволно на рамото му и преметна крак върху него.
— Мисля, че сме квит.
Чейс се засмя.
— Какво говориш, за бога?
— След онази нощ, когато ти накара Джон Филипс да ме откара у дома с хеликоптера, си мислех, че никога няма да те видя отново. Преживях малък ад през следващите месеци. Непрекъснато се питах какво правиш и с кого си. После ти се обади и дойде да се погрижиш за Стефани, сякаш нищо не се бе случвало.
— Тринити! — Чейс хвана ръката й я притисна към гърдите си. Тя усещаше как силно биеше сърцето му. — Накарах Филипс да те откара обратно, защото се страхувах, че ще те загубя завинаги, ако те отведа аз. Бях толкова объркан, когато ти отхвърли онова, което смятах за дяволски добро предложение, че трябваше веднага да изляза. Страхувах се да не наговоря нещо, за което по-късно сигурно щях да съжалявам. После трябваше да отида в Англия за няколко седмици и реших, че е по-добре да не ти се обаждам. Не желаех да обсъждаме нещата по телефона. Когато най-сетне се прибрах вкъщи, Стефани беше болна, а ти беше съсипана от работа.