Той я погледна, явно в очакване на нещо, но понеже тя не реагира на името му, язвително продължи:
— А сега нека видя какво мога да направя във връзка с усещането ви за безопасност.
Преди да се досети за намеренията му, тя го видя как пристъпи към нея и посегна към косата й. Усука я като мокро въже и силно дръпна назад главата й, сякаш очакваше съпротива. С другата ръка я подхвана откъм гърба и я притегли силно към себе си, така че гърдите й опряха в неговите.
Целувката му толкова я изненада, че Тринити забрави за първоначалното си намерение да се съпротивлява. Тя бе нежна като галенето на перце, в пълен контраст с яростното му изражение.
Отначало той само потърка устни в нейните и леко ги захапа, сякаш опитваше вкуса им. Приятна топлина се разля по цялото й тяло. Когато езикът му се шмугна като змия в устата й и докосна нейния, искрите лумнаха в пожар. Тринити беше шокирана от своя страстен отклик. Не можеше да си обясни какво става с нея, но в момента не желаеше да анализира. Сякаш се топеше отвътре. Това толкова й харесваше, че не й се искаше да свършва.
Той беше този, който пръв се отдръпна. Като дишаше учестено, той я изгледа със странно изражение на суровото си лице.
— Господин Чейс — задъхано каза Тринити, — или господин Колфакс… как ви беше името, какво правите в моята гора?
За пръв път смехът му прозвуча искрено и гръмогласно.
— О, Тринити. Това беше вторият въпрос, който трябваше да ми зададете веднага след като разбрахте, че няма да ви застрелям. Нахлувам в чуждо владение, както виждате.
Тринити не се успокои от внезапната смяна на настроението му. Тялото й все още трепереше от целувката.
— Продължавам да чакам отговора ви.
— Ние сме съседи. — Стори й се, че гласът му звучеше измамно угоднически. — Току-що купих съседната на вас ферма. — И той посочи към гората й.
Това я заинтригува.
— Фермата на Карнес ли? Даже не знаех, че е била обявена за продан.
— Не беше, докато не им направих предложението си.
Тя наклони глава настрана и го изгледа с любопитство.
— Казахте го с известна доза цинизъм.
— Установил съм, че повечето неща, които желая, имат цена. — На лицето му се изписа истинско презрение. — Обикновено купувам земя, когато съм ангажиран с някои проекти. По-удобно и по-интимно е, отколкото на хотел, а фермата на Карнес отговаря отлично на условията за временна квартира.
Тринити бавно поклати глава.
— Сигурно е над хиляда акра. Не вършите нещата наполовина, нали?
— Както дойде — вдигна рамене той. — Но в този случай мисля, че направих добър избор. Тъй като вие сте моя съседка, земята може да ми излезе два пъти по-евтино. Пасторалният селски живот може да ми се понрави накрая.
Той посегна и с убийствена самоувереност погали бузата й с опакото на ръката си. Тя потръпна от топлината на допира. Изглежда, харесваше му да я докосва.
— И ти го усещаш, нали — нежно я попита той, — това физическо привличане, което изпитахме още в момента, в който се погледнахме?
— Да — колебливо призна тя. Чейс Колфакс я бе заинтригувал и тя не можеше да го отрече.
Той се засмя. Гърленият му плътен глас веднага погълна вниманието й.
— Ти си уникат. Повечето жени биха отрекли, биха казали „не“, докато всъщност искат да кажат „да“.
— Не съм по игричките, Чейс. Щом ще бъдем съседи, по-добре е да го знаеш още отсега.
— Добре! Това ще спести доста време.
Нещо в прибързания му отговор я накара да продължи:
— Това, че ме привличаш, не означава, че съм едва ли не твоя. Входът за фермата ти е на мили разстояние от моя и до тях се стига от различни посоки. Макар част от земята ти да граничи с моята и да излиза на същото шосе, оттам нямаш вход. Кой знае, може да мине доста време, преди да се видим отново.
Това беше самата истина, но Тринити не можеше да прецени дали тя не предизвика у нея разочарование.
— Не разчитай на това, Тринити — Ан. Ще се видим отново. Ти си доста необикновена млада жена. Не се съобразяваш, нали?
— С какво? — изненада се на глас Тринити.
Той не отговори на въпроса й, а веднага зададе нов:
— Каза, че това е твоя земя.
— Да, само трийсет и два акра. Не е много в сравнение с твоята, но е всичко, от което се нуждая. Татко я завеща на мен и сестра ми, но тя ми прехвърли своя дял, тъй като съпругът й има земя от долната страна на пътя.
— Какво великодушие! — присмя се той. — Земята в Източен Тексас е много ценна дори само заради правото да се добиват полезни изкопаеми.
— Това е нещо повече от великодушие — настоя Тринити, като наблюдаваше отблясъците от луната върху косата му. — Нарича се обич.
— Наистина не бих могъл да зная за това — рязко отвърна той. — Сама ли живееш тук?