Ръцете му станаха по-настоятелни и мина доста време, преди да се сетят, че тенджерата на Магнус все още е във фурната.
Имаше моменти през следващите седмици, когато Тринити си мислеше, че ще успее с Чейс. Основавайки се на предположението, че човек се учи как да обича от начина, по който го обичат, Тринити изцяло му се посвети, рискувайки да изпита емоционалните приливи на любовта към човек като Чейс, който никога не се бе учил да дава от себе си.
Тя му се отдаваше напълно и телом, и духом и не допускаше, докато са заедно, помежду им да падат сенки.
Те обикновено кръжаха в мислите й, когато се прибираше у дома след двете денонощия, прекарани с Чейс. Тогава тя се изправяше съвсем обективно пред непосилната задача, която си бе поставила. Опитваше се да не мисли какво би могъл да прави той през нощите, в които не беше с нея.
Вярно беше, че Чейс бе станал по-мек, по-нежен и дори малко по-открит с нея. И по свой начин, той също така всеотдайно се стараеше да й отдава мислите и тялото си.
Той беше бърз във всичко — вземане на решения, купуване и продаване, пътуване, но когато я любеше, го правеше бавно, с безкрайно внимание и търпение. Никога не си беше представяла, че може да изпита такова усещане.
Но Тринити знаеше, че схващанията му за взаимно удовлетворяваща сексуална връзка с неопределена продължителност изключваха емоционалния елемент. Мисълта, че техните отношения можеха да се окажат съвсем нетрайни, хвърляше мрачна сянка върху чувствата й, когато бе сама.
Тя се придържаше към условията, които бе поставила, а Чейс не се опитваше да ги променя. Изглежда, бе ги приел. Обаждаше й се всяка вечер по телефона и често се отбиваше да ги види със Стефани през петте дни, в които бяха разделени. Няколко пъти дори го покани на вечеря със Сиси и Лари. Тя отначало желаеше те да се харесат и за нейна радост, те бавно започнаха да се сприятеляват на основата на взаимното уважение и възхищение.
След известно време обаче Тринити започна да забелязва някаква промяна у Чейс. Отначало бе едва доловима и тя се питаше дали не си въобразява. После трябваше да признае, че промяна определено съществуваше — студенината, която се появяваше в гласа или в погледа му. С течение на времето Чейс ставаше все по-раздразнителен и спореше често с нея. Тринити не можеше да не се запита дали не бе започнала да му омръзва.
Една вечер, късно през март, Тринити лежеше на леглото в апартамента на Чейс и наблюдаваше как той се облича, за да излязат. И двамата бяха взели вече душ, но тя не бързаше да се приготвя. Предпочиташе да лежи и да гледа как мускулите играят под гладката му кожа, докато той се движеше напред-назад из стаята.
Като взе фина бяла риза от едно чекмедже, Чейс се обърна към нея и каза:
— Сутринта трябва да тръгна за Европа. Ще се чувствам много по-добре, ако позволиш на Филипс да те откара с хеликоптера, а някой друг да върне колата ти.
— Колко време ще отсъстваш?
Чейс облече ризата и се намръщи. Не му убягна фактът, че тя пренебрегна предложението му.
— Ще позволиш ли на Филипс да те откара у дома или не? — В гласа му тази вечер се прокрадваше нетърпение.
— Не, Чейс, няма. Ще карам, както обикновено. Ще се оправя.
Той не отговори, но явно бе вбесен. Тринити го гледаше как натъпка ризата си в тъмния панталон. Нещо не бе наред. Тя не можеше да усети какво точно, но я лъхна зловещ студ.
Повтори отново въпроса си:
— Колко време ще отсъстваш?
— Малко е трудно да се каже — изсумтя той. — Но зная, че пътуването ще е продължително.
— Защо не каза по-рано?
— Когато съм с теб, Тринити, невинаги мисля по делови въпроси. — Той й хвърли язвителна усмивка и влезе в гардеробната.
Тринити сви юмрук върху сивата кожа на леглото. Нима това бе краят? Това ли беше? Може би предупреждението виси на стената отдавна, но тя просто е отказвала да го прочете.
В началото бе поставила условието, че тя ще определи докога ще трае връзката им. Но сега, когато знаеше, че краят приближава, щеше ли да може да го направи? Имаше ли смелостта?
Чейс се появи отново с връзка и сако в ръка.
— Искам да ти оставя малко пари, Тринити, в случай че имаш нужда от нещо, преди да съм се върнал.
— Не! Колко пъти трябва да ти казвам — няма да взема пари от теб.
— Просто си инат, Тринити, дори малко глупава. — Той започна да връзва възела на вратовръзката си. — Няма нищо лошо в това да ти дам пари. Не си измисляй неща, които не съществуват в предложението ми. Само искам да съм сигурен, че ти и Стефани ще имате всичко необходимо, докато отсъствам.