Той я наказваше и й доставяше удоволствие едновременно.
Тя не издържа и го прегърна по-силно, този път и той не можа да се овладее. Спряха чак когато светът около тях избухна и престана да съществува.
Тринити тихо плака, докато заспи, а на сутринта се събуди сама в празния апартамент.
Тя се завлече в банята, напълни ваната и прибави една капачка от ароматното масло за вана, което Чейс някога й бе купил с думите, че е за двамата. Потопи се до шията и приятната топла вода и се опита да измие болката, която Чейс й беше причинил. Не я притесняваха белезите по тялото, те щяха да избледнеят бързо. Но раната в душата й никога нямаше да заздравее. Със своята жестока и унижаваща игра на превъзходство Чейс й бе оставил неизличим белег.
Седма глава
Тринити погледна с неприязън юргана, върху който се бе опитвала да работи. За пръв път й се случваше, но при самата мисъл за времето, което й бе нужно, за да направи безбройните бодове и да завърши схемата на шарките, й се завиваше свят. И просто не можеше да си наложи да работи.
Тя отблъсна назад стола и стана. Заобиколи рамката с юргана и отиде до прозореца на всекидневната. Какво й ставаше? Животът й сякаш бе изгубил посоката си. Дори и работата във фермата й се струваше безкрайна и прекалено тежка.
Не се чувстваше съвсем добре от доста дни. Всъщност, ако се замислеше, отдавна не беше добре, но беше така отдадена на любовта си към Чейс, че бе пренебрегнала факта, че можеше да се разболее. Тя се загледа в ливадата. Пролетта беше дошла и обикновено Тринити се вълнуваше от това. Признаците на зараждащия се нов живот се бяха появили във всяко кътче на околността и тя би трябвало да се чувства по-бодра.
Полето скоро щеше да се покрие с ярките цветове на метличината и детелината. Миналата година беше завела Стефани и Трей на пикник сред разкошно поле с диви цветя. Не спираше да си задава въпроса дали тази година щеше да има необходимата енергия за това.
Телефонът иззвъня. Беше Сиси. Тя запита без увъртания:
— Как си днес? Не се ли чувстваш добре?
— Не мисля — мрачно се засмя Тринити. — По-скоро ми се струва, че съм по-зле.
— Тринити, мисля, че трябва да идеш на лекар. Това продължава вече седмици.
— Сигурна съм, че ще мине. Трябва да съм хванала някакъв вирус.
Последва колеблива пауза.
— Тринити, мислила ли си, че може да си бременна?
— Бременна! — избухна Тринити. — Да не си полудяла! Разбира се, че не съм.
— Не е чак толкова невероятно, колкото ти се струва. Използвахте ли някакви контрацептиви с Чейс? — продължи Сиси с обезкуражаваща логика.
Тринити седна на близкия стол.
— Естествено. Да не мислиш, че съм луда и безотговорна.
— Разбира се, че не, мила. Но точно така се чувстваше и когато беше бременна със Стефани.
Тринити се хвана за челото и изстена.
— Предполагам, че би могло да се случи. Откъде да зная, че ще попадна в десетте процента, за които този метод не е ефикасен. Не, не може да бъде! Сигурна съм, че до утре ще ми мине.
Но не й мина. Около 11 часа на другия ден тя сериозно смяташе да си легне. Сиси вече бе идвала и безуспешно се бе опитвала да я убеди, че независимо дали е бременна или не, Тринити трябва да иде на лекар.
Как би могла да не се съгласи? Сиси бе права несъмнено, но Тринити не беше подготвена за това, което лекарят би могъл да й каже.
Тя седеше в кухнята и гледаше с отвращение пълната с мръсни чинии мивка, когато телефонът иззвъня. Тя се довлече безжизнена до него.
— Ало.
— Тринити, обажда се Чейс.
Коленете й се подкосиха и тя се свлече на стола до телефона. По дяволите! Само това й липсваше сега! Чувстваше се отвратително… Сиси се тревожеше за нея… Не искаше дори да мисли каква ще бъде реакцията на Лари… не можеше да шие вече дни наред… мивката бе пълна с мръсни чинии…
— Тринити! Чуваш ли ме? Връзката ли е лоша?
— Аз… Чувам те, Чейс. Какво искаш?
До болка познатият глас каза от толкова мили разстояние:
— Искам да дойдеш тук. Пътуването ще бъде по-дълго, отколкото предполагах, и затова те чакам тук, при мен.
Тринити се намръщи и потърка чело. Сега бе идеалният момент да му каже, че връзката им е приключила. Ако можеше да убеди Чейс, че не желае да го вижда отново, би избегнала болката, която щеше да изпита в негово присъствие.