Това изчакване бе добре дошло за Лари.
— Зная, че все още не си имала време да обмислиш всичко, но можеш и да абортираш.
— Лари! — Тринити не помръдна главата си, а само завъртя очи и процеди през зъби: — Ако не млъкнеш, ще повърна в хубавата ти чистичка кола.
Ухилен до уши, Лари направи последния завой по алеята към дома й. Когато спря, той се обърна към нея, взе ръката й и съвсем сериозно каза:
— Знаех отговорите, преди да ти задам въпросите, Тринити, защото те познавам добре. Но това, което исках да изтъкна, не бе колко трудно ще ти бъде да имаш бебе и да го отглеждаш сама, защото очевидно вече го знаеш. — Той я погледна загрижено. — Но вероятно не разбираш, че ще последват два пъти по-остри реакции, отколкото за Стефани. Повечето хора в тази община са от по-старото поколение, с по-различни морални ценности от разпространените днес. Хората може да са ти простили, че си сбъркала веднъж, но сега го правиш отново. Този път може и да не проявят толкова разбиране.
Тринити невъзмутимо сви рамене. Лари, както винаги, беше прав, но не я интересуваше какво мислят хората.
— Ако не приемат безусловно моето положение, значи не си струва да се безпокоя за тяхното отношение. Просто няма да имам нищо общо с тях.
— Зная, че Стефани по-скоро е обогатила, отколкото ограбила живота ти и съм напълно съгласен с теб. Мислила ли си как ще й се отразят всички приказки, когато стане голяма и тръгне на училище?
Тринити прокара пръсти през косата си и уморено облегна лакът на прозореца на колата.
— Ако това стане, ще се преместя.
— Ти обичаш това място, Тринити.
— Но обичам и дъщеря си, а вече обичам и това дете, което расте в мен. Няма да позволя нещо да им навреди.
Лари се засмя под мустак и целуна ръката, която все още държеше.
— Макар че си инат и корава тиква, аз те обичам. Както казах вече, знаех отговорите, преди да задам въпросите, а ти бъди сигурна, че със Сиси ще направим всичко, което можем, за да ти помогнем и облекчим положението ти. С теб сме сто процента.
Тринити му се усмихна.
— Най-щастливият ден в живота ми бе този, в който сестра ми те улови и се омъжи за теб.
Лари игриво я щипна за носа.
— Не съм сигурен дали щях да бъда толкова лесен, ако Сиси ми бе казала първо за малката си сестричка. По-добре да си вървя и да почвам да ям новата партида фондан, който Сиси без съмнение е направила, докато ни нямаше.
— Благодаря, Лари — каза Тринити с искрена нежност.
— Винаги можеш да разчиташ на мен, сладурче, ти знаеш това.
Тринити лежеше неподвижно в хамака, опънат между два гигантски ореха в страничния й двор, и се наслаждаваше на лекия ветрец. Източен Тексас тази година беше благословен с красива пролет и тя се възползваше от това, като лежеше вън в хамака, вместо вкъщи на дивана. Бяха изтекли няколко седмици, откакто разбра, че е бременна. Всички дни бяха станали еднакво сиви за нея.
Като много бременни жени, сутрин започваше да й се гади, но при нея това продължаваше двайсет и четири часа в денонощието. Изпитала бе нещо подобно и когато беше бременна със Стефани, но не в такава тежка форма. А този път й беше много по-трудно да се справя. Имаше и четиригодишно дете, за което да се грижи. Ако се почувстваше зле преди, просто не ставаше от леглото по цял ден. А сега трябваше да стане, да приготви чисти дрехи за Стефани, да я храни добре и да се грижи за нея.
През тези дни успявам да правя само това, отчаяно си мислеше Тринити. Струваше й се, че колкото повече работа вършеше, толкова повече оставаше да се свърши. Колкото и да се опитваше да поддържа всичко, фермата започваше да добива изоставен вид, а тя знаеше, че това проличава много бързо.
Сиси вземаше Стефани у тях толкова често и за толкова време, за колкото Стефани беше съгласна да остане. Малката все още обичаше да ходи при леля си и чичо си и да бъде с братовчедите си, но сега, когато знаеше, че ще си има братче или сестриче, беше станала много загрижена за майка си и настояваше да стои при нея и да й помага. В повечето случаи обаче тя по-скоро пречеше, отколкото помагаше. Тринити въздъхна печално. Как става така, че когато майките са болни, децата винаги се забъркват в най-големите бели?
Добре че Стефани беше предпочела да отиде при Сиси и Лари през деня. Тринити твърдо беше решила да си почива. Напоследък непрекъснато й се спеше. Беше толкова приятно да лежи неподвижно в хамака, със затворени очи, да усеща лекия полъх на вятъра и да не чува нищо, освен нежното шумолене на листата над себе си и мученето на кравите от далечното пасбище.