— Не.
— Значи… все пак се съобразяваш с условностите — провлечено каза той. Освен пренебрежение, в гласа му се долови нотка на разочарование. — Живееш с някой тип, така ли?
— Не — спокойно отговори Тринити. — Живея с тригодишната си дъщеря. — Знаеше какъв въпрос щеше да последва и какво точно щеше да му отговори.
— Имаш дете? Е, Тринити — Ан Уорънтън, току-що успя да ме изненадаш отново. Не мога да си спомня кога за последен път някой е успявал да го стори.
— Тогава животът ти сигурно е много скучен — сухо отбеляза тя.
— Това няма значение. Струва ми се, че каза, че не си омъжена.
Затова именно беше подготвена. Рано или късно хората стигаха все до този въпрос. Тринити го погледна право в очите и каза:
— Не съм омъжена и никога не съм била. Но все пак имам дъщеря.
Чейс пъхна ръце в джобовете на джинсите си и замислено се вгледа в нея със студените си сини очи. Може би не трябваше да му казва, но досега винаги беше откровена относно Стефани и нямаше намерение тепърва да започва да лъже. Ако нещо го смущаваше, това си беше негов проблем, а не неин.
Тринити наблюдаваше как Чейс Колфакс осмисляше последната информация. Колко странен беше само! Любопитното беше, че когато го видя, и през ум не й мина, че би могъл да я изнасили. Първото й впечатление беше, че е човек, който по-скоро би убил, отколкото да изнасили. След целувката му знаеше, че никога не би му се наложило.
Въпреки че беше с джинси и носеше пушка, той не приличаше на фермер от Източен Тексас. От което произлизаше и въпросът: Откъде бе той? Може би трябваше да го попита, да разбере също дали е женен. Нещо обаче й подсказваше, че не е.
В едно беше съвсем сигурна — досега не беше срещал жена, която да го развълнува дотолкова, че да разбуди нежността в него, ако изобщо съществуваше такава. Изглеждаше непреклонен във всяко отношение, твърд като тексаски гранит, без меки жилки, които да развалят здравината му.
Най-накрая Чейс проговори и прекъсна размишленията й. Този път изненаданата беше тя.
— Като те видях да летиш надолу по хълма с развята коса и едва докосвайки земята, ми заприлича на диво, неопитомено същество, освободено от всякаква земна принуда.
Докато го слушаше, й се стори, че за миг долови в гласа му по-особени нотки. Тринити не беше сигурна какво означаваха, защото изчезнаха много бързо. Когато продължи да говори, гласът му отново бе резервирано студен, но очите му така блестяха в нощта, че я смути силното желание, което гореше в тях. Краката й се подкосиха.
— А когато стигна кея, хвърли нощницата си и застана така, сякаш… вдишваше нощта, и знаеш ли какво си мислех?
— Не — прошепна с треперещ глас тя.
— Мислех си колко е красиво тялото ти и се питах какво ли бих изпитал, ако е под моето.
— Не говори такива неща — опита се да протестира Тринити.
Но беше късно за всякакъв протест, защото думите му бяха проникнали в съзнанието й и я бяха омагьосали. Когато той отново я прегърна, тя дори не помисли да се съпротивлява.
Целувката му не запали искри. Тринити вече беше пламнала от възбуда, представяйки си описаната от него картина. Престана да мисли и се остави на устните и ръцете му.
И луната да паднеше в този миг, не би я забелязала. Беше изцяло погълната от целувките му и горещите ръце, които усещаше върху влажната си нощница.
Не разбираше защо целувките му я възбуждаха така непоносимо. От него се носеше мирис на мускус и като се смесваше с парфюма й, ги омайваше двамата сладостно в прегръдката на нощта. Когато накрая се отдръпна рязко от нея, както бе сторил и първия път, тя се почувства напълно замаяна. Той я хвана за раменете, докато си възвърне равновесието.
Тринити вдигна очи към него — един напълно непознат мъж, на когото бе откликнала с необяснима страст още при първата им среща. Не беше много разумно от нейна страна. Искаше да поразмисли, и то далеч от въздействието на неговия магнетизъм.
— Трябва да се връщам вкъщи — задавено каза тя. Обърна се и побягна нагоре по склона. Не спря, докато не се озова в стаята си.
След няколко минути лежеше в леглото си и мислеше за смущаващата среща долу, при езерцето. Дали всичко се дължеше на изкусителното въздействие на луната? Наистина не знаеше. Но си спомняше ясно всяка подробност за Чейс Колфакс — вкуса на устните му, парфюма му, усещането, което изпита.
Тринити не беше глупава девойка, която за пръв път усеща бушуването на страстта. И преди беше изпитвала физическо желание, но не така истински. Очевидно между тях протичаше някаква биологична реакция, но не се знаеше дали щяха да изпитат същото бурно привличане, ако се срещнеха отново.