При тази мисъл вилицата й застина във въздуха. Как ли щеше да реагира Чейс на набъбващия й корем? Но след миг вилицата отново се насочи към чинията. В края на краищата имаше ли значение? Убедена бе, че Чейс нямаше да се задържи достатъчно дълго, за да я види натежала и тромава заради неговото дете.
Тя успя да изяде половината енчиладас, след което я бутна настрани. По звуците от другата стая предположи, че Чейс бе свършил с къпането на Стефани и я бе занесъл в стаята й. Тринити можеше да се отправи към банята, за да се приготви за лягане. Докато си миеше зъбите и лицето, тя отбеляза мислено, че макар да бе прекарала повече от половината ден в спане и почивка, все още се чувстваше уморена. Дано утре бъде по-добре.
Като си повтаряше тази мисъл, тя взе нощницата си от закачалката на вратата и си събу джинсите. Облече я и се огледа в огледалото. Изведнъж се сети, че това е нощницата, с която беше облечена през нощта на първата й среща с Чейс.
Отпъди спомена и се отправи към другата спалня, където Чейс, седнал в леглото на Стефани, й четеше приказка. И това няма дълго да продължи, мислено предсказа тя. Не можеше да си представи, че безсърдечният Чейс ще прояви необходимото търпение, за да чете приказки, и то бавно, така че да го разбира едно малко дете.
Тя мина от другата страна на леглото и се наведе да целуне Стефани за лека нощ, а на Чейс само кимна с глава и излезе.
Когато се сгуши в леглото си, Тринити си помисли, че всъщност денят бе доста забележителен. По това време снощи не бе имала никаква представа, че Чейс ще живее при нея след по-малко от двайсет и четири часа. Но той действаше само по един начин, и то със сигурност бърз.
Макар и със затворени очи, Тринити още не бе заспала, когато чу щракването на нощната лампа. Отвори очи и видя Чейс, който се събличаше.
— Какво смяташ да правиш?
Той не отговори, а попита, докато си събличаше ризата:
— Да ти донеса ли нещо, преди да си легна?
— В чие легло смяташ да лягаш, Чейс? — хапливо отвърна тя. — Имам само две и те са заети.
Той седна на леглото и се наведе да събуе обувките си.
— Ще спя в това, любов моя.
Боже мой! Къде й беше умът? Защо не се сети по-рано, че спането на Чейс определено представляваше проблем.
— Чейс, не можеш да спиш тук с мен!
— Защо? — попита той и се отправи към банята.
— Ей така! — Тринити усети, че крещи. Пое си дълбоко въздух. Трябваше да, внимава. Енчиладата не се бе установила много стабилно в стомаха й и можеше да си излезе без никакви извинения. Продължи, като говореше достатъчно високо, за да надвика шума на чешмата: — Защото аз не те искам в леглото си.
Леко насмешлив, гласът му се чу от банята:
— Нямам намерение да спя нито на дивана, нито на пода.
— Остава ваната — изтъкна тя, без изобщо да я е грижа за удобството му.
Чейс излезе от банята и седна до нея. Взе ръката й в своята и като я търкаше нежно с палеца си, заговори успокоително:
— Чуй ме, Тринити. Зная, че не ме искаш в леглото си, но наистина няма къде другаде да спя. Леглото е двойно и е достатъчно голямо и за двама ни, но ако не ни е удобно, винаги мога да докарам голямото легло от апартамента тук. — Той се усмихна и махна една къдрица от челото й. — Спомням си, че даже когато спяхме на него, не ни беше нужно много място.
Тринити затвори очи, за да не гледа усмивката му. Не искаше да си спомня нощите, когато спеше в прегръдките му, сгушена до стройното му и здраво тяло.
Той нежно погали страната й и провлечено продължи:
— Искам да съм при теб, Тринити, в случай че ти стане нещо през нощта и ти потрябвам.
Тя светкавично отвори очи:
— Не е ли изумително как съм успявала да преживея толкова време без теб?
Чейс се наведе и леко, но нежно я целуна.
— Ти си диво, красиво дете, Тринити — Ан Уорънтън, а аз никога вече няма да направя нещо, което да те нарани.
Той стана и заобиколи леглото. Съблече се само по слипове, мушна се в леглото зад нея и загаси лампата.
Тринити лежеше неподвижно и преценяваше какво точно се беше случило. Беше му направила саркастична забележка, а той й отговори съвсем миролюбиво. Не можеше да го разбере.
Тя изпъшка и му обърна гръб. Не трябваше да яде тази енчиладас, но идеята й се бе сторила доста добра. Може би следващия път трябва да опита с пица…
Тринити замръзна. Усети, че ръцете на Чейс я прегръщат и притеглят към него.
— Спокойно — нежно прошепна в ухото й той, — спокойно. Какво има? Коремчето ли те боли?