— Да — изстена тя.
— Ето. — Ръката му започна леко да разтрива стомаха й. За своя изненада, Тринити се почувства по-добре. В действията му нямаше нищо сексуално. Тялото му я бе обгърнало отзад… дъхът му топлеше шията й… ръката му нежно премахваше напрежението в стомаха и… Тя се отпусна и потъна в дълбок сън.
Девета глава
На другата сутрин, а и всяка сутрин през следващи седмици, Тринити се събуждаше в прегръдките на Чейс Никога не знаеше кой пръв се е обърнал към другия през нощта, а и въобще не говореха за това. Но първото, което винаги усещаше при събуждане, беше прегръдката му ръката, покровителствено положена върху корема й.
Дните минаваха бавно. Сивата им монотонност бе постоянен спътник на апатията и лошото й здраве. Нарушаваше я единствено това да наблюдава Чейс. Той упорито отказваше да допусне, че е сгрешила в преценката си за него. Продължаваше с подозрение да наблюдава как той превземаше всяка частица от живота й.
Първата изненада дойде още на другата сутрин. С чаша кафе Чейс влезе в спалнята и завари Тринити, нерешително застанала в средата на стаята.
— Какво правиш?
— Опитвам се да преценя дали ще успея да стигна до банята, преди да повърна.
— За бога, Тринити! Върни се в леглото!
— Не мога. — Тя прокара треперещи пръсти през сплъстените си къдрици. — Кога тръгваш за работа?
— След няколко минути. Имам важна среща в Далас, но Магнус ще е тук. Искаш ли чаша кафе?
Тринити позеленя и хукна към банята. Пристигна тъкмо навреме. Стомахът й мъчително се свиваше отново и отново, докато не изхвърли всичко, останало от вечерята й предната вечер. Чейс я подкрепяше и както бе направил следобеда, й държеше челото.
После й помогна да се върне в леглото.
— Да ти донеса ли нещо?
— Не. Защо не отиваш на работа? — Трябваше да го изкара от къщата, за да се захване с нещата, които имаше да върши. Чувстваше се толкова отпаднала, че заговори, без да мисли: — Когато дойде Магнус, може да ми донесе чай и бисквити. Може би стомахът ми ще се успокои и ще мога да стана и да взема един душ.
— Защо? Не е нужно да ставаш днес, ако не ти се иска.
— Искам — отчаяно се инатеше Тринити. — Трябва да отида при доктор Къртис!
Наистина! Не беше честно да се налага да търпи и Чейс, и непрекъснатото двайсет и четири часово гадене. Едното й беше напълно достатъчно. Ако Чейс смяташе, че може да се бърка във всяко кътче от живота й, беше време да му даде урок! Тя спря да размишлява, защото усети, че Чейс бе станал много тих.
— Имаш час при лекаря днес и нямаше да ми кажеш, така ли? — Думите му нямаха интонация на въпрос.
Тринити го погледна озадачена:
— А защо да ти казвам? Това няма нищо общо с теб. Имам час при моя лекар, не при твоя.
Чейс се завъртя на пети и излезе. След десет минути се върна с чаша димящ чай и чиния бисквити.
— Отмених срещата си, така че щом се приготвиш, ще те откарам в града.
Тринити отвори уста, но я затвори веднага щом видя неумолимото му изражение.
— И нито дума повече! — кратко нареди той.
Два часа по-късно Тринити седеше в лекарския кабинет и гледаше с неизпитвана досега неприязън възрастния господин, който се бе грижил за нея от малка. Доктор Къртис весело разказваше на Чейс всичко, свързано с нейното здраве. Още по-лошото бе, че Чейс сякаш попиваше цялата информация.
Доктор Къртис прекъсна монолога си, за да я погледне сияещо над очилата си.
— Толкова се радвам, че доведе Чейс със себе си тази сутрин, мила моя.
Тринити стисна зъби и се усмихна на лекаря. Изстена вътрешно, когато той продължи:
— Много е важно да се ангажира и бащата в целия процес, както знаете. — Той се обърна към Чейс: — Предполагам, че знаете за анемията й?
Чейс се усмихна учтиво на мъжа пред себе си, но посегна към Тринити и стисна болезнено ръката й.
— Бих искал да чуя вашето мнение, доктор Къртис.
— За нещастие сега Тринити има доста по-тежка бременност, отколкото със Стефани. Тя беше в крайно изтощено състояние още преди да дойде при мен. Освен това смятам, че нещата са се усложнили и от доста силно умствено напрежение. Но щом открих, че е бременна, незабавно предписах таблетки за повишаване на нивото на желязото в кръвта, както и диета, която смятам за особено важна при всички мои пациентки, които ще стават майки.
Той се вгледа проницателно в Тринити.
— Доколко можа да я изпълняваш?
— Аз… всъщност…
— Никак, докторе — рязко отвърна Чейс по същество на въпроса, като прекъсна нейното мънкане. — Тринити е твърде зле и не задържа храната.
Доктор Къртис я погледна замислено.