— Сиси ми каза, че си й дала дрехите, които си носила като бременна със Стефани.
— О, да, така е. Бях забравила.
— А тя ги е съсипала.
— Не може да бъде!
— Това са били вехтории, Тринити. Освен това кога най-после ще разбереш, че не се налага да се задоволяваш със стари и взети назаем неща?
Тринити се намръщи и се облегна удобно на купчината възглавници.
Чейс ведро й се усмихна и изсипа съдържанието на кутиите. Затрупа я дъга от цветове и материи и тя несъзнателно протегна ръка да ги докосне. Пред нея се разстилаха красиво скроени дрехи за бременни за всякакви поводи и случаи. Коприна и шифон дръзко отразяваха последните новости в модата.
— Прекрасни са — сърдито призна тя. — Обикновено този тип дрехи са ужасно практични на вид. Откъде намери такова разнообразие?
— Имам връзки. Не можех да си те представя в обичайните бухнали роклички.
Сините му очи блестяха топло и незнайно защо тя не успя да си наложи да го попита дали връзките му са от мъжки или женски пол.
Той седна на леглото и наложи една от роклите върху нея, наклонил глава настрани, за да прецени как й стои.
— Тази ми харесва най-много. Надявах се, че ще я пробваш заради мен.
Роклята бе сребристозелена, дълга и много красива. Но не тя, а Чейс накара Тринити да затаи дъх. Той бе така близо, че тя видя кехлибарените петънца в очите му и усети мускусния дъх на кожата му. Чейс остави роклята да се плъзне надолу, но ръцете му обхванаха настойчиво гърдите й.
— Гърдите ти наедряват — дрезгаво прошепна той, като продължаваше да ги опипва през тънката нощница. — Скоро ще започнеш да носиш сутиен, нали?
Тринити изпадна в такъв транс, че само успя да кимне. За пръв път от толкова време той я докосваше с нещо подобно на плътска страст. Може и да не беше вярно, но така го усети тя. Напоследък забелязваше с огорчение, че удължаването на промеждутъците между пристъпите на гадене беше събудило естественото й влечение към него, което той можеше така лесно да извиква в нея.
Плътният му глас продължи да отеква в мозъка й.
— Ще ми бъде много неприятно, когато започнеш да носиш сутиен. — Чейс започна бавно да разкопчава копчетата отпред на нощницата й, като леко я разтвори и прокара ръката си по голата плът отвътре. — Толкова са красиви гърдите ти — изстена той, преди да ги целуне.
Тринити стенеше от желанието, което докосването му предизвикваше у нея. Какво ставаше? Тя беше толкова сигурна, че вече не го обича. Беше ли изобщо възможно все още да е влюбена в него? Тя се почувства страшно объркана. Единственото нещо, което осъзнаваше, беше, че внезапно го пожела страшно силно.
Тя обхвана с ръце главата му и се изви като дъга към него. Чейс Колфакс беше един демон със сребриста коса, който се появи в онази магическа лунна нощ и я обсеби — и сега за нея нямаше никакво спасение.
Чейс нежно галеше гърдите й и шепнеше:
— Ще кърмиш ли нашия син?
— Син? — успя да попита Тринити с дрезгав глас.
— Следващия път ще си родим дъщеря — обеща той с шепот малко нахално, като устните му се отправяха към устата й.
Не! Цялото й същество крещеше — не! Тя не можеше да позволи такова нещо! Как може да забрави, че той се бе опитвал да я купи… и след като се беше съгласила да има връзка с него, колко бързо му бе омръзнала… и най-вече как я беше унижил със сексуалните си игри на превъзходство в нощта, преди да замине за Европа.
— Престани! — извика тя, като го отблъсна с все сила. Задъхан, Чейс я попита с дрезгав глас, отдръпвайки се назад:
— Какво има? Ударих ли те?
— Да!… Не!… О, просто се махни!
— Тринити, какво става? Кажи ми!
— Ти си виновен! — с горчивина го обвини тя. — Ти, Чейс Колфакс. Ти вземаш и никога не даваш… Но този път нямаш късмет, защото повече нямам намерение да давам от себе си. Сега просто се махни и ме остави на мира.
Тринити се обърна и започна да плаче. Горчиви сълзи на отчаяние се стичаха по лицето й. Не можеше да обясни защо плаче. Само смътно осъзна, че Чейс мушна всички дрехи обратно в кутиите и ги махна от леглото. След миг то потъна под тежестта му. Тялото й се разтърсваше от конвулсивни ридания. Чейс я взе в прегръдките си.
— Тихо, Тринити! Недей! Ще ти стане лошо. — Гласът му беше мек като кадифе. С него би могъл да опитоми и диво животно, но на нея не й направи впечатление.
Тя замахна с всичка сила и започна да го удря с юмруци по гърдите.
— Мразя те — изпищя тя, — мразя те! Не искам никога да ме докосваш отново. Махай се от къщата и от живота ми!
Той я притегли силно към себе си, така че тя не можеше повече да размахва ръце.
— Зная, мила — нежно прошепна той, — зная. Успокой се сега. Не искам да си навредиш.