Ръката му нежно галеше корема й.
— Станах невъзможно раздразнителен и измъчван от страстта си към теб, реших да те маркирам като своя собственост по единствения начин, който знаех. Поне в леглото можех да те карам да правиш каквото искам — или поне така си мислех. Но това отново рикошира върху мен. Не можех да срещна погледа ти на следващата сутрин — толкова отвратен бях от това, което бях направил. Мразех се дни след това. Накрая не можех да издържа без теб повече в Европа и трябваше да си призная, че съм безнадеждно и безвъзвратно влюбен в теб от първата минута, в която те видях. Затова се обадих и те помолих да дойдеш при мен. Ти отказа и трябваше да изчакам да се върна и да обясня поведението си. Но когато се върнах у дома, ти отново ме изненада.
Като видя тревогата в очите на Тринити, той нежно продължи:
— Не защото беше бременна. Това беше най-хубавата новина, която някога съм чувал. Бях на върха на щастието, когато разбрах. Изненадата дойде, когато ти отказа да се омъжиш за мен. Изненада е меко казано. Нито веднъж, след като разбрах, че носиш моето дете, не ми мина през ум, че ще отхвърлиш предложението ми. Не можех да те оставя отново. Направих единственото възможно нещо при тези обстоятелства. Пренесох се при теб с надеждата, че след време и с много любов от моя страна споменът за нашата последна нощ ще избледнее и ти най-накрая ще изслушаш моето обяснение.
Ръцете му обгърнаха шията й, а палците му потриваха страните й.
— През нощта, когато те срещнах, стана чудо, само че аз бях твърде голям глупак, за да го разбера. За мене ти си чудо, Тринити. Твоята красота, твоята грациозност, твоята страст, но преди всичко — твоята любов. Ти запълни празнотата в моя живот, самотата в душата ми.
Той се усмихна.
— Преди да те целуна съвсем безстрастно, искам да ти задам един много важен въпрос.
Щастливи сълзи напълниха очите й и като мигаше, тя се засмя нежно.
— Отговорът е „да“.
Чейс вдигна вежди, привидно изненадан.
— Би могла да си навлечеш много неприятности, като казваш „да“ на въпрос, който не си чула още.
— Не, не бих могла. Никога няма да ти кажа „не“ отново, Чейс.
Като се смееше доволно, Чейс проследи с пръст една сълза, която се бе търкулнала по страната й.
— О, да, ще го правиш, любов моя. Ти ще ме влудяваш… а на мен ще ми харесва. На въпроса, който ще ти задам обаче, не бих ти позволил да отговориш с „не“. Ще се омъжиш ли за мен, Тринити — Ан Уорънтън, диво дете на природата? Ще споделиш ли остатъка от живота си с мен и ще ме обичаш ли вечно?
Тринити се хвърли на шията му.
— Мислех си, че никога няма да ме попиташ. Да! Да! Да!
Останалите „да“ бяха задушени от устните му. Той внимателно я вдигна на ръце и я занесе в спалнята. Когато телата им се сляха, любовта им бе толкова нежна и сладка, че те написаха цяла нова глава от своя любовен роман.
През последната нощ на септември, точно след полунощ, Тринити — Ан Колфакс роди красиво момченце в присъствието на съпруга си. Детето имаше топли сини очи и мека кестенява коса и когато Тринити го видя за пръв път в ръцете на Чейс, тя повярва, че могат да стават чудеса — особено сребърни.