— Просто ми кажи какво знаеш — придумваше го Тринити.
— Не, няма да се установява тук. Той никога не се спира на едно място. Обикновено се задържа само толкова, колкото да задейства някой нов проект, с който се е захванал в момента. Като направи няколко милиона, напуска мястото. Не мисля, че гори от нетърпение да се сприятелява с някого тук. Старата ферма на Карнес е старателно охранявана.
— Охранявана? — изненада се Тринити. — От какво?
— От всеки, който би могъл да наруши личното му спокойствие. Той се появява на обществени места само когато има някаква изгода. Не води отшелнически живот, но си подбира компанията. Ходи и се връща до квартирата си в Далас с хеликоптер.
— Хеликоптер?
— Да, има площадка южно от къщата си. Не си ли го чувала, като излита?
— Струва ми се, не.
— Е, може да се пада от другата страна, не зная. Но хеликоптерът и откритият рудодобив не са единствените неща, които карат хората да говорят за него. Има и червено ламборгини, което почти лети, толкова е бързо. — Лари поклати глава с възхищение и заключи: — Не е от дълго тук, но повярвай ми, вече е оставил своя почерк. Всички умират от любопитство, щом става дума за него.
Силно почукване на предната врата прекъсна разговора им. Тринити се изправи и пъргаво прекоси дневната с Джошуа на ръце.
Тя имаше навика да се обгражда с неща, които обича, и дневната й го потвърждаваше. Обемистият диван и креслата бяха с покривки на диви цветя и бяха поставени без определен ред, просто за удобство.
Всяко кътче от стаята бе запълнено със зеленина, а на пода бе постлано кафяво килимче с тъмнооранжеви като залеза шарки. Завесите на прозорците бяха тревистозелени и гледката, която се откриваше от тях, създаваше впечатлението, че стаята е продължение на природата отвън. Беше много уютно. Усилията, които бе положила да я подреди така, бяха дали чудесен резултат.
Като отвори, Тринити видя Чейс Колфакс да стои на верандата, облегнат на касата на вратата. Беше изискано елегантен, за разлика от предишната вечер.
Тя се стресна от това, че го вижда точно когато приказваше с Лари за него, и то на дневна светлина. Но той стоеше пред нея и изглеждаше още по-мъжествен, отколкото й се бе сторил на лунна светлина.
Чертите му наистина бяха твърде сурови, за да се каже, че е красив. Но едва ли някой би оспорвал определението поразителен, с което тя би описала мъжа, който стоеше пред нея.
Беше облечен в тъмносин костюм, ушит по поръчка, светлосиня риза на фино райе и тъмно винена копринена вратовръзка. Скъпото му облекло контрастираше с нейните избелели джинси и семплата й камизолка с копчета отпред.
Чейс бе мушнал небрежно едната си ръка в джоба на панталона, от което сакото му се отваряше и показваше прилепнала жилетка. Финото райе на плата подчертаваше височината и силата му. Кръвта й започна да бушува във вените.
Ето че пак ставаше същото! Неговата чувствена привлекателност й въздействаше, без да е продумал.
Тя дори не забеляза, че Джошуа бе стиснал кичурче от косата й в малкото си юмруче. Чейс обаче се пресегна и внимателно освободи копринената й къдрица, при което докосна голата й шия с опакото на ръката си.
Стомахът й се сви, като чу, все още усещайки нежния допир на ръката му, резкия въпрос:
— Кой е този?
Преди да успее да отговори, някакъв пронизващ шум прекъсна нишката на мисълта й.
— Какъв е този шум? — попита тя. Не е много умно за поздрав към мъжа, който я бе целувал така хубаво само преди няколко часа, шеговито си помисли тя.
— Някаква голяма машина. Работи край шосето — обясни той с непроницаемо изражение. — Прокарвам път към фермата си от тази страна. Ще работят там през по-голямата част на деня.
— Разбирам. — Всъщност бе точно обратното. Недоумяваше защо той ще прави такова нещо. — Влизай.
Той пристъпи прага и с интерес огледа обстановката. Къщата бе стара, но солидна, с просторни стаи и високи тавани. Хубаво бе, че предната стая бе голяма, защото само там Тринити можеше да постави рамката за юргани, която сама бе направила, и то с размери два и десет на два и четиридесет. Тя привлече вниманието на Чейс и той отиде да разгледа юргана, който Тринити работеше в момента.
— Много е хубав. — Той докосна с ръка изисканата изработка, която отнемаше на. Тринити толкова много време. — Шевовете едва се забелязват.
Дългите му пръсти галеха нежно красивия юрган и събудиха у нея спомени за предишната вечер, когато ръцете му бяха милвали тялото й със същата нежност. За свой ужас Тринити осъзна, че едва смогва да задържи мисълта си върху темата за юргана.