А и искаше да е сигурен, че никоя от скъпоценностите, които тези сиви джуджета притежаваха, няма да се похаби върху някакъв си труп.
Внезапно зад него се разнесоха тежки стъпки. Риджис успя да се претърколи встрани и да се сгуши в ъгъла, само миг преди Бок да нахлуе в стаята. Чудовището не забеляза присъствието му, а продължи право напред. Веднага щом успя да си възвърне гласа, Риджис отвори уста, за да предупреди приятелите си.
В този миг се появи Сидни.
С мощен замах Уолфгар поваляше по двама дуергари наведнъж. От време на време до ушите му долиташе яростният глас на Бруенор „… за бащата на бащата на бащата на бащата на бащата…“ — и тогава по устните му плъзваше заплашителна усмивка, докато продължаваше да разрежда редиците на дуергарите, в които вече цареше пълен хаос. Сребърни стрели, полетели с всички сили към жертвите си, свистяха покрай него, ала младежът имаше пълно доверие на Кати-Бри и не се боеше, че някой заблуден удар би могъл да го застигне. Мускулите му се напрегнаха, за да нанесат поредния страховит удар и толкова голяма бе исполинската му сила, че дори бляскавите митрални доспехи на дуергарите не можеха да й устоят.
В този миг отзад се протегнаха две ръце, по-яки и от неговите, и го сграбчиха в желязна хватка.
Неколцината оцелели дуергари не видяха съюзник в лицето на Бок и, обзети от неистов ужас, хукнаха към моста, с отчаяната надежда да го прекосят и да го срутят след себе си, откъсвайки по този начин пътя на преследвачите си.
Стрелите на Кати-Бри ги покосиха много преди да достигнат спасителния мост.
Риджис, който прекрасно познаваше силата на Сидни още от срещата им в овалната стая, не смееше да помръдне. След като бе видял какво бе сторил с Уолфгар и Бруенор лъчът, изпратен от пръчката й, дребният полуръст изтръпваше само при мисълта да изпита силата му върху себе си.
Сега единственият му шанс да се спаси, знаеше той, бе рубиненият медальон. Ако успееше да омае Сидни с магията на рубина, може би щеше да успее да я задържи, докато приятелите му се върнат при него. Той бръкна под дрехата си съвсем бавно, без и за миг да откъсва очи от магьосницата, в очакване всеки миг да бъде покосен от някой страховит лъч.
Пръчката на Сидни все така си стоеше в пояса й. Тя също бе подготвила малък номер за полуръста. Младата жена прошепна думите на едно заклинание, после протегна ръка към Риджис и като духна върху отворената си длан, запрати срещу него неясен облак от сребристи нишки.
Риджис разбра каква бе тази магия, едва когато около него затрептяха безброй паяжинни нишки — лепкави и здрави като въжета. Те полепваха по цялото му тяло и забавяха движенията му. Успя да се добере до медальона, ала паяжината вече го бе омотала напълно в лепкавата си прегръдка.
Доволна, че уменията й са все така силни, Сидни се обърна към вратата и битката, която кипеше отвън. Предпочиташе да, се осланя на собствената си вътрешна сила, ала познаваше могъществото на противниците, срещу които щеше да се изправи, и за всеки случай извади магическата си пръчка.
Бруенор довърши последния дуергар пред себе си. Беше получил не един удар, някои от тях нелеки, и голяма част от кръвта, която го покриваше, изтичаше от собствените му рани. Но яростта, която бе назрявала у него почти два века, бе обхванала цялото му същество и притъпяваше всичко друго — болка, умора, страх. Жаждата му за кръв бе утолена… или поне той си мислеше така. Ала тогава се върна в преддверието и видя Уолфгар, стиснат здраво в огромните ръце на чудовището, което бавно изцеждаше живота от тялото на младежа.
Кати-Бри също го видя. Обзета от ужас, тя вдигна Таулмарил, ала отчаяните опити на Уолфгар да се измъкне от желязната хватка на голема й пречеха да се прицели и тя не посмя да рискува — и най-малката грешка щеше да бъде фатална.
— Помогни му! — мълвеше тя в отчаяна молба към Бруенор — това бе единственото, което можеше да прави, докато стоеше и гледаше безпомощно.
Едната половина от тялото на Уолфгар се бе вцепенила в нечовешката прегръдка на чудовището, надарено с магическа сила. Въпреки това, той успя да се извърти така, че да се озове лице в лице с голема и с всички сили бръкна в окото му, мъчейки се да отслаби страховитата хватка поне малко.