Дризт почти бе достигнал звяра и продължаваше да се катери с трескава бързина, забравил всичко друго, освен тревогата за приятелите си.
— Спри! — извика Ентрери, който се намираше недалече под него. — Нима искаш да умреш?
— Не ме е страх от дракона! — изсъска Дризт. — Няма да се крия в сенките, докато гледам как приятелите ми загиват!
— О, значи е по-добре да умреш заедно с тях! — долетя подигравателният отговор на палача. — Глупак си ти, елфе! Та ти струваш повече от всичките си жалки приятелчета взети заедно!
— Жалки? — повтори Дризт, без да може да повярва на ушите си. — Ти заслужаваш съжаление, убиецо!
Неодобрението на елфа го засегна повече, отколкото очакваше:
— Запази съжалението за себе си, елфе! — яростно се сопна той. — Защото ти и аз си приличаме много повече, отколкото ти се ще да признаеш!
— Ако не ида при тях сега — спокойно отвърна Дризт, — тогава думите ти наистина ще са верни. Тогава животът ми наистина няма да струва нищо, по-малко дори от твоя. Ако прегърна безжалостната пустота, която изпълва и ръководи твоя свят, целият ми живот ще бъде просто една огромна лъжа.
И той отново се заизкачва нагоре, сигурен, че там го чака жестока смърт, ала спокоен — най-сетне знаеше, че е напълно различен от мерзкия убиец, който го следваше по петите.
Знаеше също така, че бе успял да победи кръвта си на Мрачен елф.
Когато Бруенор отново се върна в преддверието, наметнал намазнен плащ и завързал малкото буренце за гърба си, на устните му играеше странна усмивка. Риджис впери смаян поглед в него — не знаеше какво си бе наумил приятелят му, но онова, за което се досещаше, го разтревожи.
— Какво си ме зяпнал, а? — шеговито смигна Бруенор.
— Ти си полудял! — ахна полуръстът — колкото по-дълго изучаваше странното облекло на джуджето, толкова по-ясно му ставаше какво се кани да направи то.
— Тъй си е! — изръмжа то. — Туй го разбрахме още преди да тръгнем на път!
После тонът му внезапно омекна, а дивият блясък в очите му отстъпи място на искрена загриженост за дребния му приятел.
— Ти заслужаваш повече от онуй, което си получил от мен, Къркорещ корем — рече Бруенор и за първи път изобщо не му бе трудно да се извини.
— Никога не съм имал по-верен приятел от Бруенор Бойния чук! — възкликна Риджис.
Бруенор свали обточения със скъпоценни камъни шлем и го подхвърли на полуръста, който още повече се обърка. После се протегна и отвърза стария шлем от кръста си. Прокара пръсти по счупения рог и се засмя при спомена за лудите приключения, които бяха очукали верния му шлем така. Там беше и вдлъбнатината, която бе получил от тоягата на Уолфгар, когато преди няколко години се срещнаха за първи път като врагове.
Бруенор сложи шлема на главата си — почти бе забравил колко е удобен. В очите на Риджис той отново се превърна в стария приятел, когото полуръстът познаваше.
— Пази този шлем добре — обърна се Бруенор към него. — Това е короната на краля на Митрал Хол!
— Значи принадлежи на теб — възрази Риджис й му подаде скъпоценната вещ.
— Не! Не ми принадлежи, нито я искам! Митрал Хол вече не съществува, Кърко… Риджис. Бруенор от Долината на мразовития вятър — това съм аз вече почти двеста години, макар главата ми да беше твърде корава, за да го проумее! Прости ми за всичко. Прекалено дълго живях в миналото.
Риджис кимна.
— Какво смяташ да правиш? — притеснено попита той.
— Ти гледай да си свършиш твойта работа в туй, дето се каня да направя! — сопна се Бруенор и отново се превърна в сприхавото джудже, което ги бе предвождало дотук. — Никак няма да ви е лесно да се измъкнете от тез’ проклети зали, когато свърша!
И като изръмжа заплашително, Бруенор грабна една факла от стената и изскочи в галерията, преди смаяният полуръст да успее да му попречи.
Драконът се носеше над бездната, като ту се гмурваше под моста, ту отново се издигаше високо във въздуха. За миг Бруенор остана загледан в него, за да улови ритъма на движенията му.
— С теб е свършено, скверно изчадие! — изръмжа джуджето и се хвърли напред.
— Ето един от твоите номера, момче! — провикна се той към стаята, в която се намираха Уолфгар и Кати-Бри. — Ама когато аз реша да яхна някой червей, няма начин да пропусна!