За кои се мислеха?
Извадих визитката на Уилям Макнамара от джоба на панталона си.
Логото с абревиатурата беше позлатено. Трите букви бяха толкова лъскави, че можеше да ослепееш, ако ги гледаш твърде дълго. За да намериш списък с телефонните номера, имейл адресите и адресите за връзка на Макнамара, трябваше да погледнеш от другата страна на визитката.
Набрах номера му.
— Белтьо! — почти прогърмя гласът му, щом вдигна.
Защо беше запаметил номера ми?
Когато не отговорих, добави:
— Предполагам, че се обаждаш, за да ми кажеш, че приемаш задачата?
3
Беше завалял дъжд. Пред хотела хванах такси, което ме върна обратно в централата на дружеството. Чистачките стържеха по предното стъкло, издавайки дразнещ звук.
В централата персоналът беше зает с разчистването след помена. Един охранител ме чакаше отвън на стълбите с огромен чадър. След това безмълвно ме поведе нагоре по широките стълби и дългия коридор. Почука на вратата. Тя се отвори толкова бързо, че реших, че Макнамара е стоял с ръка на дръжката.
— Договорихме ли се? — прокънтя гласът му.
„Не, не, не“ — настояваше татко.
— Ще направя всичко по силите си — уверих го аз. Все така непостоянен. — Не обещавам нищо.
— Отлично. Ще поемем всички разходи. Какъв хонорар си представяте?
— Можем да уточним това по-късно.
Той леко се засмя. Без съмнение беше видял платежните нареждания, оставени от Даян.
Приближих се до внушителната библиотека. Макнамара разчистваше място за собствените си книги. На почетното място беше поставен класическият труд на Едуард Гибънс — „Историята на залеза и рухването на Римската империя“.
— Изключително съм заинтересован от Римската империя — отбеляза той. — Преди да получа офицерско образование в „Сандхърст“, учих римска военна история в „Оксфорд“.
Взех един гипсов бюст.
— Гней Юлий Агрикола — почтително обясни той.
— Точно така — съгласих се аз, нямайки никаква представа кой е това.
— Магистърската ми теза разглеждаше завладяването на Британия23 — сподели той и ми хвърли един поглед. — Знаете ли кой е той?
— Горе-долу — излъгах аз.
— В ролята си на генерал и прокуратор Гней Юлий Агрикола е завладял Британия и е разширил границите на Римската империя далеч навътре в Шотландия. Изумителен човек. По-голямата част от това, което знаем за него, е благодарение на труда24 на съпруга на дъщеря му, Тацит. И въпреки това Агрикола е оставил много нерешени въпроси относно завладяването.
Върнах бюста на мястото му, след което седнахме край бюрото.
— Всъщност как се запознахте с Даян? — попита Макнамара. Най-накрая показа някаква човешка черта: любопитство. — Така и не пожела да ми каже.
Бих могъл да му споделя, че я обичам още откакто се запознахме в библиотеката на дружеството към края на миналия век. Задоволих се с кратката версия, която беше наполовина вярна:
— Тя ми помогна с едно проучване преди двайсет години.
— Имате предвид разкопките при манастира „Верне“ — отбеляза той и дълго кимаше, сякаш трябваше да обмисли собственото си твърдение. — Тя беше превъзходен председател. Като баща си.
Казват, че кръвната връзка с бащата — включително и тази на Даян с нейния баща може да се обясни с наследниците на Исус от династията на Меровингите25. Дълга история. И преди съм я разказвал.
— За какво се разказва в писмото? — поинтересувах се аз.
— Рицо ми обясни накратко какво е разбрал до момента. Писмото е било написано от Пилат Понтийски до император Тиберий26.
Едва се сдържах да не ахна. Пилат Понтийски, най-злочестият жертвен агнец на света; мъжът, на когото са приписали вината за смъртта на Исус.
— Какво пише Пилат?
— Не знаем.
Погледнах го безизразно.
— Това Рицо не пожела да разкрие. Обадил се петък следобед — само няколко часа преди трагедията — но членовете на борда бяхме в обичайната петъчна среща, така че го прехвърлили към един от архиварите. Жената, която говорила с него, забелязала, че бил развълнуван. Предупредили го, че пергаментите не били в безопасност.
Макнамара отвори една кожена папка, оставена върху бюрото, и ми подаде принтиран имейл:
22
SIS (МНД), Международно научно дружество, Уилям Макнамара, председател на борда, главен изпълнителен директор (англ.). — Б.пр.
23
Британия — част от остров Великобритания, представлявала римска провинция от 43 до около 410 година. — Б.пр.
24
De vita et moribus Iulii Agricolae (лат.). — „За живота и характера на Гней Юлий Агрикола“. — Б.а.
26
Тиберий Юлий Цезар Август — римски император, властвал от 14 г. пр.н.е. до 37 г. — Б.пр.