Едва сега осъзнах очевидното. Бях толкова обсебен от мисълта, че староскандинавските символи се свързват с неонацизма и идеята за превъзходството на белите, че не го видях.
— Келтският възел е викингският символ за баща и дъщеря — обясни Анджелина, преди да успея да отговоря.
— Трябваше да се досетя — промърморих аз.
Някъде някой е запалил печка. Острият дим се смесваше с уханието на люляк.
— Ами следващото съобщение? Angelic sex sinners?
— Съжалявам за това — каза тя и се изкиска. — Но ми се стори забавно.
— Анаграма на папската була Regnans in Excelsis, с която папа Пий V отлъчил английската кралица Елизабет I от Католическата църква през 1570 година.
— Но не това беше важното.
— Така ли? А кое тогава?
— Къде сте отишли двамата с мама, след като сте се запознали в библиотеката на МНД?
— В Норвегия.
— Къде по-точно?
— Във вилата на баба.
— Която къде се намира?
— Във Фюлевик в Дилинг.
— Където мама е забременяла.
Погледнах я въпросително.
— Каква е връзката?
— Кога е издадена Regnans in Excelsis?
— Нали ти казах — през 1570 година.
— Именно. А 1570 чий пощенски код е?
Замислих се.
— На Дилинг.
Тя кимна.
— Ето, толкова трудно ли беше? 1570 е пощенският код на Дилинг, където сте били двамата с мама — тук тя сниши глас, — когато съм била зачената.
Пощенски код, а не година… Бог ни е дал орехите, пише Ханс Кристиан Андерсен, но не ги е счупил вместо нас. Гатанката добива смисъл едва когато се сдобиеш с ключа с отговорите.
Горе в небето един самолет остави крехка кондензационна следа.
— Какво беше следващото съобщение? — попитах аз.
— За Гедеон.
— От Стария завет.
— Книга на съдиите. Глава единайсета, стихове от трийсет и четвърти до четиресети. Историята на Ефтай и дъщеря му.
— Дъщеря… Прочетох историята. Ефтай принесъл собствената си дъщеря в жертва на Бог, за да му се отблагодари за победата, която извоювал над амонците.
— Ето, виждаш ли?
— Мислех си, че наблягаш на парадокса, че за разлика от него, Авраам бил спрян от Божи ангел, когато понечил да пожертва сина си.
— А? Защо винаги усложняваш нещата? Просто подчертавах, че единственото дете на Ефтай е било дъщеря — обясни ми Анджелина, натъртвайки върху последната дума.
Келнерът ни донесе купичка с фъстъци. Тя си взе няколко.
— Поне разбрах, че дългата поредица от цифри представлява анаграма на географските координати на Рен льо Шато — напомних ѝ аз.
— Където мама те е напуснала.
Пауза.
— Където Даян ме напусна.
— Мислех, че съм повече от ясна. Не можех да разбера защо не схващаш намеците.
— Тълкувах ги в контекста на работата си, а не на твоя свят.
— Затова реших, че ще трябва да ти завра истината в лицето. Препратката към глава четиресет и втора от Книга на Йов те насочва право към историята за трите красиви дъщери на Йов. Дъщери.
— Мислех си, че става въпрос за теодицеята и феминизма.
— Толкова си се заблудил! — възкликна тя и се засмя.
— Както винаги.
— Пиктограмата, обозначаваща жена, просто препращаше към дъщерите на Йов — благо ми обясни тя. — Не синовете му, а трите му красиви дъщери! Същото се отнася и за следващата следа. Псалм първи от старозаветния Псалтир. Глава осемдесет и четвърта, стих единайсети. Righteousness, truth, mercy and peace.
— Милост, истина, правда и мир. Четирите Божии дъщери.
— Нали? Дъщери! Дъщери, татко.
Вече разполагах с ключа с отговорите, така че лесно се досетих, че и в следващата следа — онази за Лулува, Аван и Азура — не се крие никакъв неясен езотеричен смисъл. Сега вече схващах. Анджелина просто е имала предвид трите дъщери на Адам и Ева.
Така, както тя беше моя дъщеря.
Усмихна ми се.
Последното съобщение представляваше изображение на жезъла на Асклепий, последвано от числата 4 и 22 и символа ♀.
— Реших, че жезълът на Асклепий препраща към Битие, а числата 4 и 22 означават глава и стих — въпросително заявих аз.
— А за какво се разказва в тази глава?
— За децата, които сестрите на Каин и Авел им родили. И за техните деца.
— И какво пише в стих двайсет и втори?
— Доколкото си спомням, Села родила син и дъщеря.
— Дъщеря ѝ се казвала Наама. Защо според теб сложих символа за жена до главата и стиха?
— Като препратка към Наама.
— А коя е била тя?
— Дъщерята! Просто не сме били на една и съща вълна. Трябваше да разгадая тези ребуси.