Делата на апостолите (вж. Евангелие на Лука).
Делата на Петър и Павел е псевдограф от IV век. В него се споменава писмо, написано от Пилат до император Клавдий. В Евангелие на Никодим също се разказва за него.
Демиургът според гностиците представлява божество, произлязло от по-висша сила, която властва над по-низшите земни сили.
Денят на Страшния съд според християнството е денят, в който светът щял да свърши и всички хора — и живи, и мъртви — щели да бъдат съдени. Християнски проповедници и организации са предсказвали кога щял да дойде този ден, като така често заставали срещу папата. Сред предсказаните години били 172 година (Монтанус), 1000 и 1033 година (Раул Глабер), 1284 година (антипапа Инокентий 111), 1306 и 1420 година (таборитите) и 1666 и 1844 година (милеристите, впоследствие преименували се на Църква на адвентистите от седмия ден). Най-активни в това отношение били Свидетелите на Йехова. Предсказвали са, че Денят на Страшния съд щял да дойде през 1874, 1878, 1881, 1910, 1925, 1954 и 1975 година. Когато и предсказанието им за 2000 година не се сбъднало, се отказали да правят повече предположения, но все още го чакат. По последни данни на църквата „Маринърс чърч“ отброяването до Деня на страшния съд щяло да започна през 2021 година и да приключи през 2028 година.
„Дидахе“ (Didakhe ton dodeka apostolon, известен също като „Учението на дванайсетте апостоли“ и „Учението на Господ чрез дванайсетте апостоли за неверниците“) е раннохристиянски текст, написан през I век. Твърдението, че е бил откраднат през 90-те години, е измислено.
Дис Патер е римски бог на подземния свят, митологично свързан с богове като Плутон, Хадес и Оркус.
Домициан (51-96) е римски император, управлявал от 81 до 96 година.
„Държавният закон на Магнюс Лагабьоте“ е въведен от норвежкия крал Магнюс Лагабьоте през 1274 година и допълнен през 1276 година и е първият закон, обхващащ цяла Норвегия. Прозвището Лагабьоте означава „онзи, който подобрява закона“. Препратката към четирите Божии дъщери — милост, истина, правда и мир — се свързва с това, че те били примери за идеала за равенство пред закона.
Ева е вторият човек, който Бог създал, според Библията.
Евангелие на Йоан вероятно е последното написано евангелие. Датирано е от периода между 90 и 110 година, но може да е било започнато още през 70 година. Църквата приема, че е било написано от апостол Йоан, но този въпрос е предмет на теологични спорове. Въпреки това теолозите са единодушни, че вероятно един и същ автор е написал и евангелието, и Писмата на Йоан и Откровение на Йоан. По форма и съдържание това евангелие се различава от трите синоптични евангелия (т.е. описващи едни и същи събития по подобен начин. Б.пр.)
Евангелие на Лука вероятно е било написано някъде между 75 и 110 година, но това датиране е оспорвано. Авторът сигурно е приятелят на Павел, лекарят Лука. Това евангелие е едно от трите синоптични евангелия. Основава се на Евангелие на Марко и източника Q, но има и оригинални текстове (като разказа за Рождество Христово). Смята се, че Лука е написал Делата на апостолите като продължение на евангелието си.
Евангелие на Мария Магдалена представлява частично запазен апокриф от гностичен произход. Датиран е от V век и се основава на превода на един гръцки ръкопис от II век. Непълен е и в него се разказва за среща на Исус, апостолите и Мария Магдалена. Бил е намерен благодарение на няколко отделни открития. Първото — „Берлинският кодекс“ („Кодекс на Ахмим“) — било направено в Египет през 1896 година. Освен фрагменти от Евангелие на Мария Магдалена този кодекс съдържал и „Тайната книга на Йоан“ и още два текста. Други фрагменти били намерени в кодексите Papyrus Oxyrhynchus L 3525, Papyrus Rylands 463 и P.Oxy. L 3525, написани на гръцки, съответно през 1896, 1906 и 1938 година, но били публикувани чак през 1955 и 1983 година. Въпреки че в заглавието на апокрифа се споменава Мария Магдалена, някои смятат, че става въпрос за Дева Мария или съвсем друга Мария. Фрагментът, за който се говори в тази книга, е измислен.
Евангелие на Марко вероятно е било написано съвсем в края на 69 година или около 70 година. Изследователите смятат, че се основава на думите на апостолите, които са били предавани от уста на уста. Въпреки че е второто евангелие от Новия завет, е било написано първо. То е едно от трите синоптични евангелия. Последните няколко стиха (от девети до двайсети) от глава шестнайсета вероятно са били добавени впоследствие (въз основа на другите две евангелия).