Кадуцеят представлява Меркуриев жезъл, за разлика от жезъла на Асклепий. Символизира търговията и търговския бизнес.
Каин е един от синовете на Адам и Ева и близнак на Лулува според Библията. Занимавал се със земеделие. Бил първият човек, който се родил. Убил брат си Авел.
Калвинизмът е протестантско течение, основано от Жан Калвин през XVI век. Калвинистите се отличават например с вярванията си относно спасението на душата. Вж. също и хугеноти.
Калигула (Гай Юлий Цезар Август Германик) (12-41) е римски император от 37 до 41 година. (Документът, който Козимо Д’Анджело споменава и в който се разказва как Калигула похвалил Пилат за избиването на самаряните, е измислен.)
„Камъкът на Пилат“ е варовиков камък с надписи, споменаващи Пилат, който се смята за автентичен. Вероятно е бил част от храма, издигнат в чест на император Тиберий някъде между 26 и 36 година. Няколко века по-късно бил преместен и използван при построяването на Театъра на Ирод, сред чиито руини бил намерен от археолози. Бил преоткрит през 1961 година.
Капела Медичи (Cappelle medicee) се намира в един комплекс, свързан с базиликата „Сан Лоренцо“ и „Библиотека Медичи Лауренциана“, във Флоренция. В нея са погребани (последните херцози) от фамилия Медичи. Новата сакристия е проектирана от Микеланджело през XVI век. Петдесет и девет метровата Capella dei Principi е построена през XVII век.
Каролингският минускул (Carolus Magnus) е вид ръкописно писмо, възникнало в края на VIII век. Впоследствие се превърнало в готически шрифт. Благодарение на каролингския минускул четенето на текстове станало по-лесно. Освен различното оформление на буквите, той правел разлика между унциали (главни букви) и минускули (малки букви), а и при него се оставяло разстояние между отделните думи. Старите римски ръкописи били написани без това разстояние и само с главни букви. (Вж. също и маюскул, минускул и Scriptio continua).
Каяфа (Йосиф бен Каяфа) е върховен еврейски жрец в Йерусалимския храм и глава на върховния съвет на евреите, Синедриона. Според Стария завет той организирал заговора за убийството на Исус и ръководил делото срещу него.
Келтският възел е част от островното келтско изкуство, възникнало на Британските острови — и най-вече в ирландските манастири — през IV-V век (след римската окупация). Той е само един от многото видове „безкрайни“ възли и стилизирани украси. За викингите всичките му варианти са символизирали връзката между баща и дъщеря.
Келтският кръст е латински кръст с кръг, пресичащ стъблото и раменете му.
Кодексът (codex) представлява колекция от текстове (и закони). Името му произлиза от латинската дума caudex, която означава стъбло, дървено трупче, дървена плоча за писане. От Късната античност нататък под кодекс се разбирало книга с отделни страници, а не под формата на свитъци. Тази дума означава и ръкопис, написан като книга с помощта на средновековно ръкописно писмо.
Кодексът на Чакос е колекция от коптски ръкописи, известна например с гностични текстове от III-IV век. Един от тези текстове е Евангелие на Юда. Кодексът бил преоткрит в Египет през 70-те години.
Кодикологията е наука за кодексите — антични или средновековни ръкописи — с акцент върху използваните материали, съшиването и оформлението им.
Койне, известен също като църковен гръцки език, е възникнал през вековете преди Христа. Новият завет е написан на него.
Колекцията „Шойен“ е най-голямата частна колекция на ръкописи в света. Обхваща пет хиляди години от писмената световна история и съдържа текстове, написани върху хартия, папируси, пергаменти, глина, камъни и т.н. Състои се от Codex Sinaiticus Zosimi Rescriptus, палимпсест от Синайската планина, написан на велен, библейски ръкописи на коптски от III век, шумерския текст „Законникът на Ур-Наму“, който е на четири хиляди години, и също толкова стар вавилонски календар. Колекцията разполага с най-старата версия на Евангелие на Матей на коптски и гръцка ксилография от VI век пр.Хр. Състои се и от фрагментите на кодекс с френски проповеди, подвързан от Мануале дел Наваро и издаден във Ферара през 1592 година. Да не говорим за древни будистки ръкописи и шейсет фрагмента от „Ръкописите от Мъртво море“. Колекцията е собственост на норвежкия бизнесмен Мартин Шойен. Градската къща, в която се помещава, и част от историята в книгата, свързана с нея, са измислени, но информацията за самата колекция е взета от уебсайтовете ѝ.