Месията, за когото ще ти разкажа, се казваше Ишо на арамейски — майчиния му език — и Йешуа на иврит. Ние бихме го нарекли Исус или Иисус. Гърците му казват Христос, което, доколкото разбирам, означава „месия“ Така и не научих гръцки, както възнамерявах, когато бях млад. Казват, че бащата на Исус бил единственият бог. Да, точно така. Онова, което искам да ти разкажа, се отнася за всички странни неща, които се случиха в дните преди и след смъртта му. Неколцина вярваха, че отначало без съмнение е бил мъртъв, а после е възкръснал. Животът обаче ме е научил, че нищо не е такова, каквото изглежда. Дори и тази история. След като разпнахме и погребахме този самопровъзгласил се божи син, плъзнаха упорити слухове за възкръсването му. Те бяха толкова неприятни и за върховния съвет на евреите, Синедриона, и за прокуратор Пилат, че той ме повика и ме освободи от длъжността командир на стражата. Възложи ми специална задача. Честно да ти кажа, сине, това беше най-странната задача, която ми бяха възлагали, откакто служех на императора. Доколкото мога, ще ти споделя какво си спомням и ще опиша фактите така, както са останали в паметта ми. Пилат ме освободи от ежедневните ми задължения на командир на стражата и ми нареди да проуча слуховете за възкръсването на Исус. Задачата ми, която изискваше много усилия, беше да стигна до дъното на нещата.
Но вече стана късно. Държа писалката хлабаво, както сам виждаш от нечетливия ми почерк. Чудя се дали могъщата планина, в която живея, току-що не беше разтърсена от малко земетресение. Така ми се стори. В мрака се крият безброй насекоми и загадки и времето ми се изплъзва във всяко едно отношение. Луната свети иззад перде от облаци, а от терасата тук аз ти пожелавам лека нощ там горе в далечния Рим.
С обич,
баща ти, Атик Сенецион
Втора глава
Задачата
1
Лондон, понеделник
Никаква Даян. Никакъв смях. Щом вратата се отвори, се озовах лице в лице с непознат мъж с каменно изражение.
— Професор Белтьо!
Мощният му глас напомняше на шума, издаван от машина, която смеля камъни, за да ги превърне в чакъл. Произнесе името ми така, сякаш беше стигнал до някакво заключение. Като че ли през всичките тези години съм бил хипотеза, която едва сега, в този момент, с радост потвърждаваше. Здрав тип. По начин, който едва ли не будеше страх. Като водещ на новини по американската телевизия. Изглеждаше на петдесет и няколко, но беше напет като пехотинец. По реакцията ми — или по-скоро пълната ми липса на реакция — се досети колко съм объркан. Усмивката му беше дразнеща — разкриваше искрящи зъби и самоувереност. Показваше и че осъзнава, че е полубог, който винаги получава онова, което иска, независимо дали става въпрос за едрогърди красавици на бара, или пропаднали професори по археология. Той отвори вратата. Много от снимките и украшенията на Даян бяха прибрани в кашони.
— Извинете за безпорядъка — каза той. — Не исках да разчиствам нещата ѝ, преди… знаете.