— Мамо, мамо, колко си хубава! Погледни, Ханс, не е ли хубава като картина?
— Като картина е — съгласи се Ханс весело, — съвсем като картина. Само дето не ми харесват тия неща като чорапи на ръцете.
— Ръкавиците ли не харесваш, братко? Нима не разбираш колко са нужни — скриват зачервените ръце. О, мамо, колко бяла е ръката ти между ръкавицата и ризата — по-бяла е от моята, много по-бяла. Но знаеш ли, елечето ти е малко тясно. Пораснала си! Значи си пораснала!
Госпожа Бринкър се засмя.
— Много отдавна е шито, миличка, а тогава кръстът ми беше тънък като пръта за биене на масло. А шапчицата харесва ли ви? — попита тя и обърна глава първо на едната, после на другата страна.
— Много ми харесва, мамо. Толкова е красива! Виж! Татко те гледа!
Гледаше ли я бащата? Уви, с невиждащи очи.
Неговата вроу14 трепна и се обърна. По страните й се появи слаба червенина, а в очите проблесна въпрос. Но веднага ведрият й поглед угасна.
— Не — въздъхна тя. — Той не вижда нищо. Хайде, Ханс (на лицето й се появи подобие на предишната усмивка), няма защо да си губиш времето, като ме гледаш с отворена уста — новите кънки те чакат в Амстердам.
— Ах, мамо — отговори той. — От толкова неща имаш нужда! Защо да купувам кънки?
— Глупости, детето ми. Парите или работата — все едно кое от двете — не са ти били дадени случайно. Върви, докато слънцето е високо.
— И бързай да се върнеш, Ханс — каза засмяно Гретел. — Тази вечер ще се надбягваме на канала, ако мама ни разреши.
На самия праг Ханс се обърна:
— Трябва да се вземе нова поставка за чекръка ти, мамо.
— Ти можеш да ми я направиш, Ханс.
— Мога, разбира се. Да не даваме пари за това. Но имаме нужда от пух, вълна, брашно…
— Хайде, хайде. Престани. Сребърните ти монети не стигат да купиш всичко. Ах, Ханс! Да можеше откраднатите ни пари да се върнат в тази хубава вечер пред празника на свети Никлас, колко щяхме да се радваме! Дори снощи отправих молитва към добрия свети…
— Мамо, стига! — прекъсна я с отчаяние Ханс.
— Защо, Ханс? Засрами се, че ме упрекваш. Аз съм истинска протестантка15 и вярвам не по-малко от изисканите дами, които ходят на черква. Няма нищо лошо понякога да се обръщам с молба към добрия свети Никлас. Хубава работа — да не мога да го направя, без собствените ми деца да ме упрекнат. Нали той е закрилникът на децата? Откога яйцето започна да поучава кокошката?
Хакс знаеше, че когато майка му заговореше припряно и повишеше глас, както сега (а за изчезналите пари тя често говореше припряно и на висок глас), не биваше да й противоречи, затова каза внимателно:
— И за какво помоли добрия свети Никлас, мамо?
— Помолих го, ако е по силите му, да направи така, че крадците да нямат и минута покой, докато не върнат парите, или пък да ни помогне да се досетим как сами да открием парите. За последен път ги видях в деня преди милият ви баща да пострада — както добре си спомняш, Ханс.
— Помня, мамо — отговори натъжено момчето. — Ти едва не събори къщата, когато ги търсеше.
— Но всичко беше напразно — изпъшка майката. — Може да ги намери само този, който ги е скрил.
Ханс трепна.
— Мислиш ли, че татко знае нещо? — попита той с тайнствен глас.
— Да, така мисля — кимна госпожа Бринкър. — Така мисля, но това не означава нищо. Всеки ден нещо ново ми идва на ум. Може баща ви да е платил с тези пари големия сребърен часовник, който донесе тогава. Не, не, не ми се вярва.
— Часовникът не струва и четвърт от парите, мамо.
— Не, разбира се. Пък и баща ви до последния момент имаше остър ум. Прекалено сериозен и пестелив беше, за да сглупи така.
15
Протестантството е разновидност на християнството, възникнала през XVI век в Западна Европа. Б. пр.