Както е присъщо на момчетата, всички се стълпиха около новодошлите. Бенджамин скоро реши, че макар речта им да е странна и нечленоразделна, холандците са симпатични хора.
В интерес на истината трябва да кажем, че Йакоп беше представил братовчед си като „Пенчамин Топс“ и го беше нарекъл „Шон Пул“, но тъй като превеждам всяка дума от разговора на нашите приятели, справедливо е да им поправям произношението на чуждите имена. Младият господин Добс отначало се почувствува доста неловко между приятелите на братовчед си. Макар повечето от тях да бяха изучавали английски и френски, стесняваха се да ги говорят, а и той самият правеше много смешни грешки, когато говореше на холандски. Беше научил, че „мъвроу“ означава жена, „йа“ — да, а „спорвех“ — железопътна линия, „каналс“ — канали, „стомбот“ — параходче, „опхалбръхън“ — подвижен мост, „бъйтън“ — вили, „мънер“ — господин, „твехевелт“ — двубой, „копър“ — мед, „забъл“ — село, но не можеше да съставя изречения, нито да използува дългия списък от изрази, които беше заучавал от своя холандски „Разговорник“. Темите в него бяха хубави, но момчетата никога не разговарят за такива работи. Както онзи клетник от учебника на Олендорф, който научил да пита на безупречен немски „Да сте виждали червената крава на баба ми?“, а когато пристигнал в Германия, открил, че не му се удава възможност да запита за това интересно животно, и Бен откри, че учебникът по холандски не му предоставя очакваните възможности. Той от все сърце намрази Йан ван Хо-рп — холандецът, написал книга на латински, с която доказва, че Адам и Ева са разговаряли на холандски, и се усмихна многозначително, когато чичо му Поот го уверяваше, че холандският „много прилиша на анклийския, опаше е много по-хупав език, много по-хупав“.
Но удоволствието от пързалянето премахва преградите от непознати думи. Затова Бен скоро се почувствува така, сякаш добре познаваше момчетата, и когато Йакоп (с по някой френски или английски израз, за улеснение на Бен) разказа за техния грандиозен план, братовчед му сегиз-тогиз го подкрепяше с „йа“ или кимваше — все едно, че беше един от тях.
Планът им беше наистина грандиозен и се откриваше подходяща възможност за осъществяването му, защото освен полагащия се ден за празника на свети Никлае, за ваканция бяха определени още четири дни, в които щяха да почистват училището.
Йакоп и Бен бяха получили разрешение да предприемат дълго пътешествие с кънки — най-малкото от Брук до Хага, столицата на Холандия21 — на разстояние около петдесет мили!22
— Е, момчета — завърши Йакоп разказа си, — кой ще дойде с нас?
— Аз! И аз! — викаха момчетата запалено.
— Също и аз — осмели се да каже малкият Вос-тънвалбърт.
— Ха-ха — заля се в смях Йакоп, като се държеше за корема, а дебелите му бузи се тресяха, — щял си да дойдеш ли? Та ти си още бебе, още ходиш с възглавничка!
На главите на малките деца в Холандия слагат тънка, мека възглавничка върху рамка от китов-а кост, вързана с панделки — за да ги запазва при падане. Преминаването от бебета към деца се озна-менува със свалянето на възглавничката. Вост беше имал тази чест преди няколко години — следователно обидата на Йакоп беше прекалено голяма — за да я понесе.
— Внимавай какво говориш! — изпищя тай. — Ти самият ходиш с възглавнички — целият си покрит с тях!
— Ха-ха — избухнаха в смях всички момчета освен Добс, който не разбра думите му. А добродушният Йакоп се смя повече от всички.
— Касфа, че съм тепел — та — касфа, че тлъстините ми са фъсглавнички — обясни той на Бен.
При това положение направиха тайно гласуване, за да разрешат на вече прославилия се Вост да се присъедини към групата, ако родителите му дадат съгласие.
— Лека нощ! — напевно каза щастливото момче, като се пързаляше с последни сили към къщи.
— Лека нощ.
— Може да спрем в Харлем, Йакоп, за да покажем на братовчед ти големия орган — предложи запалено Петър ван Холп, — както и в Лейдън, където има безкрайно много забележителности. Ще прекараме едно денонощие и в Хага, тъй като там живее омъжената ми сестра, която ще се радва да ни види, а на следващата сутрин ще си тръгнем за-дома.
— Дадено! — отвърна Йакоп, който не беше особено разговорчив.
Лудвиг наблюдаваше брат си с нескривано възхищение.
— Ура за тебе, Пет! Бива те да правиш планове! Мама ще се зарадва не по-малко от нас, когато й кажем, че лично ще предадем поздравите й на сестра ни ван Хент. Бър! Стана студено! — и добави:
— Реже като нож и може направо да ни обезглави! Най-добре да си ходим.
22
В тази книга разстоянията са дадени в английски мили (1,6 км). Холандската миля е четири пъти по-дълга. Б. пр.